Колко дълга е каишката на Борисов?

Ударът на САЩ по корупцията в България е удар по руското влияние

Автор: Светослав Терзиев, в-к Сега

/КРОСС/ Премиерът Бойко Борисов обича да си проси съчувствие и се е определял дори като самотно куче ("Сам като куче в Бояна"). По българските разпоредби куче без каишка не може, но той никога не е говорил за своята каишка. Тя заслужава интерес не по-малко отколкото неговото поведение. Първият въпрос, който възниква, е колко е дълга, защото при кучетата дължината на каишката е мярка за свободата им. С други думи, действието на министър-председателя е функция на каишката.

Както си обикаляше из страната, премиерът изненадващо бе дръпнат от далечно разстояние и поредният му пиар с държавния джип се осуети. Вместо за неговите успехи, темата се извъртя към неговите проблеми. Вече се радвахме, че българският модел за борба с пандемията е образец за другите, защото имаме най-либералните мерки, съчетани с най-добра организация на ваксинирането - тук не са важни резултатите като процент на заразените и броят на ваксинираните, защото нарасналата заболеваемост се дължи на британския вариант на вируса, а липсата на ваксини идва от забавяне на доставките от чужди фирми, т.е. от външни фактори. Вътре

всичко си изглеждаше добре, докато не се намесиха ония, от Вашингтон

Двама американски сенатори решиха да оценят България на сайта на Комисията по външна политика към Сената на САЩ точно на старта на предизборната кампания в страната. Те публикуваха обща позиция, подписана от председателя на комисията Боб Менендес, демократ от Ню Джърси, и най-старшия републиканец в комисията - Джим Риш от Айдахо. Двамата заявиха: "Съединените щати и България имат стабилни и възходящи отношения, които, подобно на алианса НАТО като цяло, са най-силни, когато почиват на споделени демократични ценности. Бихме искали да видим, че тази връзка продължава да се развива, особено по отношение на споделените цели в областта на сигурността и енергетиката, но постоянната корупция, влошаването на медийната свобода, политизирането на съдебната система и други заплахи за върховенството на закона създават сериозни предизвикателства пред двустранните отношения между САЩ и България". Каква е връзката между сигурността и енергетиката, от една страна, и корупцията и върховенството на закона, от друга?

Въпросът е с понижена трудност, защото се знае, че България представлява интерес за САЩ, доколкото на нейна земя могат да контрират руското присъствие на Балканите. Затова държат толкова много на сделката за изтребителите Ф-16 и на базите за военни учения като белег за съюзническа солидарност. Що се отнася до енергетиката, България сама по себе си пак не е интересна, защото няма кой знае какви собствени ресурси и потребление, но територията й служи за руски енергиен транзит. Ето защо има натиск за "диверсификация" на енергийните потоци, т.е. за намаляване на монополния руски дял.

Но каква е връзката с корупцията?

Корумпираният български елит е несменяем от началото на прехода благодарение на липсата на върховенство на закона. Редуващите се политически фигуранти не играят голяма роля, защото независимо какво правителство е на власт, моделът си остава един и същ (ако не беше така, поне една важна корумпирана персона щеше да вкуси затворническа чорба през последните 30 години). След като идва от зората на българската демокрация, тъй жилавият модел не може да бъде друг, освен завещаният от бащите на прехода, които го взеха назаем от разпадащия се Съветски съюз. Приликите между корупцията в бившите съветски републики, воглаве с Русия, и България не са случайни. Но това е наша обща тайна и по тази причина Русия никога не е забелязвала или поне не е сигнализирала за съществуването на корупция в България, както постъпват други държави. За нея такъв проблем не съществува. Нещо повече, брани българската върхушка, когато е критикувана отвън за корупция.

Уникална бе атаката в края на януари на руската дипломатическа мисия срещу американското посолство в София, което си бе позволило да отправи забележки за върховенството на закона по адрес на управляващите. "Обърнахме внимание на скорошното изказване на колеги от посолството на САЩ в България за неспособността и липсата на политическа воля на българските власти да се справят с корупцията в страната. Смятаме, че подобни менторски изявления, както винаги без конкретни доказателства, де факто хвърлят сянка както върху политически дейци, така и на функционерите на правосъдната система на Република България", реагира руската дипломация. Сякаш не Борисов и обкръжението му, а самата тя бе настъпена по мазола.

Защо сенаторите подръпнаха каишката на Борисов,

която не е нищо друго, освен заплаха да изкарат на показ пред света какво представлява. Той си мисли, че е правил всичко, за да угоди на американците, но изглежда не го е доправил. Купените самолети не са достатъчни, както не са достатъчни и заявените още толкова. Обещанието да вземе американско ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй" и интересът към американски модулни реактори не ги заблуждава, защото повече им бодат очите двата купени руски реактора, които само чакат да бъдат монтирани някъде - я в Белене, я в Козлодуй. Още повече ги дразни транзитният руски газопровод, наречен "Турски поток" и ребрандиран в България на "Балкански поток". Освен това едва ли ги залъгва така наречената диверсификация на енергийните потоци чрез мъчително изграждания газов интерконектор с Гърция за разлика от скорострелната транзитна тръба за руски газ към Сърбия, чийто дебит е несравнимо по-голям.

Борисов ръси славословия към САЩ, трепетно къта знаци за близост като снимки пред камината в Овалния кабинет, мълчи за Русия, сякаш не съществува, и дори гони руски дипломати, но Вашингтон му няма доверие, защото вижда, че прави друго. Предупреждава го, че може да дръпне и по-силно каишката, за да му стане тясно около врата. Борбата срещу корупцията е борба срещу най-непробиваемото досега руско влияние и американците трябва да са схванали, че това е главното направление, от което зависи съперничеството им с Русия в България. Болезнените реакции както от руснаците, така и от българските управленски среди са показател, че напипват вярната посока.

След първоначалното объркване на българските власти, които се опитаха да омаловажат изявлението на сенаторите,

станахме свидетели на антиамериканизъм

от угодничещи на Борисов пропагандисти и медии, какъвто не сме виждали от времето на социализма. Първосигналната им реакция бе "Тия ли ще ни дават уроци, я да се видят какви са корумпета и педофили!". И заваляха разобличения, от които да ни се догади, че другаруваме с подобни персони. Още по-вълнуващо е, че най-гнусните подобия на медии в България започнаха да се възмущават от липса на свобода на словото в САЩ и едва ли не да се дават за пример, за да отбият твърденията на сенаторите, че у нас продължава да се влошава медийната свобода.

Американците вероятно си мислят, че са вързали Борисов на здрава каишка, но ако той чуе командата "Ни шагу назад!", може да я прегризе, защото знае кой рубеж е зад гърба му.