• 08 Март 2021 |
  •  USD / BGN 1.6383
  •  GBP / BGN 2.2663
  •  CHF / BGN 1.7674
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 0°C

България и Република Северна Македония през 2020 г.

България и Република Северна Македония през 2020 г.

/КРОСС/ Доминиращата тема на изминалата година безспорно бе кризата с COVID-19 и всичките ѝ проявления. Останалите сюжети, притежаващи значение за българското общество, присъстваха спорадично в публичното пространство, може би с изключение на отношенията между България и Република Северна Македония, оказали се в центъра на българската външна политика и силно изострени в контекста на поканата за започване на преговори за членство на югозападната ни съседка с Европейския съюз.
Управляващите в Скопие поставиха като свой приоритет провеждането на междуправителствена конференция. За да реализират този план те активизираха лобито си в Брюксел, като паралелно с това се възползваха от стремежа на Берлин към по-голямото разгръщане на германското влияние в региона, посредством разширяването на Европейския съюз, в който федералната република е безспорна и водеща сила. Скопие успя да разиграе и американската карта, подсигурявайки подкрепата на Държавния департамент. Генерирането на подобна подкрепа бе предназначено за противовес на логично очаквана българска съпротива, която се появи напълно закономерно, поради неспазването от северномакедонска страна на договора за добросъседство, подписан на 1 август 2017 г.
Блокирането на дейността на двете исторически комисии, чрез отлагането на съвместните им заседания, както и масираната антибългарска кампания, непрестанала нито за момент в югозападната ни съседка, са само част от видимите доказателства, свидетелстващи за отрицанието на някои от скопските политици към споразумението. Последните два факта онагледиха обстоятелството, че договорът е неизпълним, тъй като неговото пълноценно имплементиране в политическата реалност би означавало само едно - тежък удар върху теорията на македонизма, стъпила на солидни антибългарски основи с масирано използване на език на омразата. Това би нанесло сериозен удар върху множество митове свързани със северномакедонската държава и „нация", създадени, за да изтрият спомена за Вардарска Македония като неотменим дял от българската национална памет. Така стана пределно ясно, че преди повече от три години българската дипломация е пропуснала шанса за отстояване на българските искания, като се съгласила с безпрепятственото влизане на Република Северна Македония в НАТО.
Споменатият времеви обхват е характерен и с още един съществен компонент. За този период северномакедонската страна задълбочи работата си сред брюкселските институции, разширявайки влиянието си не само сред традиционните си съюзници в ЕС (Словения и Хърватия), но и измежду представителите на държави от бившия социалистически лагер (сред някои от тях македонизмът отдавна има топъл прием), както и в средата на европейските чиновници. През това време официална София бе заета с шумни международни прояви като председателството на Европейския съвет, обявило темата „Западни Балкани" за приоритет, сякаш страната ни (не) бе разрешила всичките си проблеми на европейско ниво. Отделен е въпросът колко огромна е грешката, допусната от дипломацията ни, авансирала пришиването Република Северна Македония към политическото понятие „Западни Балкани", съгласявайки се с наложения югооттенък на питанията около Скопие. По това време край Вардар задействаха най-мощното си оръжие - „македонизмът с човешко лице", убеждаващ европейската общественост в склонността на северномакедонските политици за компромиси, впоследствие прехвърлил успешно вината за затягането на „македонския" възел върху българската страна. С една дума целият международен натиск за приемане и съответните обвинения за забавянето на процеса се стовари върху България.
Пропиляното време и пропуснатите възможности за разясняването на българската позиция пред важните европейски фактори, оставиха на правителството в София една единствена възможност за излизане от трудното положение - отлагане на междуправителствената конференция между кабинета в Скопие и Брюксел. С това България си навлече негативни реакции в Европа и неразбиране от страна на повечето страни членки от ЕС и НАТО. Същевременно някои кръгове на стария континент се възползваха максимално от българското „вето" на северномакедонското напредване към европейските структури. Чрез блокирането на Скопие се спря и пътя на Тирана по упоменатото направление. Френският президент Макрон отдавна бе декларирал съмненията си в разширяването на Съюза, а посредством българската позиция той по Пилатовски излезе от деликатната ситуация. Така французите останаха встрани от скандала, а негативите и отговорността пое българската страна.
Притисната в ъгъла от сериозните глобални фактори, насочвана от хора с недотам задълбочени познания по проблематиката, българската дипломация е изправена пред продължаващия силен натиск отвън. Основното, което трябва да продължи като линия и през новата 2021 година, е българската страна да издържи на този натиск, за да може той да се върне оттатък границата, където е естественото място на възникване и ескалация на този проблем. Консенсусът, който демонстрира почти целия български политически елит и огромната подкрепа на общественото мнение по темата са условия за успешна защита на историческата истина и българските национални интереси в този казус.

Институт „РЕГО"

 

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай

Анонимен

В началото на месеца македонският външен министър Буяр Османи, етнически албанец, в изявление за медиите в Скопие заяви, че по време на германското председателство на ЕС били положени нечовешки усилия за преодоляване на различията с България, която поставила непреодолими пречки в посока рамково споразумение за членство на неговата страна в ЕС. Така цялата вина за провала на това начинание се хвърля върху България. Няма ли кой да препоръча на македонските функционери да насочат вниманието към проблемите от вътрешен характер. Неотдавана от органите за сигурност бе разкрита организирана престъпна група и склад с оръжие и боеприпаси с намерение извършване на терористични атаки. Групата е имала връзка с Ислямската държава в Сирия. Терористът от Виена е македонски гражданин. С такива ли групи и лица РСМ иска да влезе в ЕС. Там едва се справят с тях.

08.01.2021 12:05:33

Анонимен

Същото може да се изиска и от правителствата на РСърбия, Хърватска (Хрватска) и Словения!

05.01.2021 12:08:14

Анонимен

Не би било лошо да се изиска от правителството на РСМакедония да промени правописа на думата българи и България. Има два варианта - или както те пишат срби и Србия да стане блгари и Блгария или пък гръцки вариант булгари и Булгария.

05.01.2021 12:04:05

Анонимен

Едно от многото предложения - да се настоява пред правителството на РСМакедония да наложи, в знак на добра воля, на телевизионните им оператори (най-малкото на държавния) да включат в пакетите си един БГ канал. Подходящ за това е BNT.World, който е международен и доста неутрален политически. Ползите няма да бъдат моментални, а дълготрайни. Също така да се засили рекламата за Elemental.TV. Да се осигури разпространение на български печатни издания (не само вестници, а списания и други публикации) по киоските в Скопие, Велес, Битоля, Охрид. Само така може да се промени мнението и отношението на македонците към България

05.01.2021 11:59:09

Анонимен

Първо трябва да се разбере от всички, че глобалните интереси на силните заличават националните истории и суверенитет на сателитите. Вижте само колко е доволна гордата Великобритания от освобождаването си от опеката на ЕС. Диктатурата, която толкова много се изтъква от Запада като зло за някои страни е в пълна сила в международните отношения.

01.01.2021 14:26:16

Анонимен

Докато мАкетата не разберат, че никой не иска да ги прави зорлем българи /или както го пишат по сръбски бугари/, но че не си нито даваме, нито продаваме историята и честта, нема за тех Европа!

31.12.2020 11:02:16

Анонимен

РЕГО, РЕГО - много думи, нищо не казваш! Всичко предъвкано! Има две неща, които трябва да се направят. Първо, ясно историческо изложение на английски език, което да се изпрати на външните министерства на страните от ЕС и основните съюзници. Само че да се направи интелигентно, без да се бяга от деликатните въпроси, с препратки към историческите документи. Който може, да чете! И второ, още по-ясно изложение на българската позиция - какво всъщност искаме от правителството на Северна Македония. Без изхвърляне, но ясно да се каже - не може в ЕС да има враждуващи помежду си държави и народи! Всичко това да се направи с консултации с историците. И двата документа да се предоставят на медиите и да се разгласят широко в ЕС, а и в самата Северна Македония.

30.12.2020 17:13:20

Анонимен

пожарни касети http://www.firebg.org/bg/products/64/65/

30.12.2020 14:42:51

  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2021 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.