Станислав Стоянов: Българските евродепутати настояват българските институции да се задействат по Македонския въпрос

/КРОСС/ Над 100 изменения в доклада са внесени от български евродепутати още през март  

Станислав Стоянов - евродепутат от "Възраждане", председател на европейската партия "Европа на суверенните нации" и зам.-председател на едноименната парламентарна група, снощи съобщи за българските медии, че по инициатива на двамата български докладчици в сянка по напредъка на Република Северна Македония (РСМ) по пътя ѝ към присъединяване  към Европейския съюз, беше изготвено писмо, в което бяха очертани червените линии на България, като пряко засегната страна от присъединителния процес. Писмото, подкрепено от всички седемнадесет български евродепутати, е изпратено до останалите докладчици в сянка, до координаторите от Комисията по външни работи, до председателите на политическите групи в Европейския парламент. 

"Това писмо беше съпроводено от още едно, което изпратихме до всички български институции, които спешно трябва да си влязат в правомощията по така наречения Македонски въпрос, защото, за разлика от представителите на РСМ, които работят активно и лобират за интересите на страната си, нашите институции са изключително пасивни.", категоричен е Станислав Стоянов, който е единият докладчик в сянка. 

Писмото, за което той съобщава, е изпратено до президента на България, до председателя на Народното събрание, служебния министър-председател, и до министъра на външните работи на България. В него се запознават българските институции  с процеса относно изготвянето в Европейския парламент на тазгодишния доклад за напредъка на РСМ.

Евродепутатите и докладчици в сянка - Станислав Стоянов и Ивайло Вълчев, напомнят, че  позицията на  България в подкрепа на европейската интеграция на РСМ е ясна и последователна.  Те напомнят още, че през 2022 година 27-те държави членки на ЕС и Република Северна Македония се договориха за механизъм от конкретни мерки, изпълнението на които ще определи скоростта и напредъка на Скопие в евроинтеграционния процес. Тези мерки са описани в три взаимосвързани и пораждащи равносилни задължения документа - Заключенията на Съвета от 18 юли 2022 г., преговорната рамка и междуправителствените протоколи по Договора за добросъседство от 2017 г,. но  за съжаление,  правителството в Скопие за поредна година отказва да изпълни поетите ангажименти, и вместо това инвестира време и средства да се компрометира европейския консенсус.

Те припомнят и неуспешния миналогодишен опит на РСМ да бъдат вкарани в доклада спорни въпроси, свързани с македонската идентичност и език. 

Същевременно няколко ключови въпроса и червени линии, описани в над 100 български изменения по доклада, внесени от българските представители, отново не са адекватно отразени, което повдига редица въпроси относно обективността на докладчика.

Писмото е апел до всички български институции  да влязат в правомощията си и  да защитят българския национален интерес, по примера на РСМ.