Дойде ред и на оная „скромна „книжица", с която начена българското Възраждане

/КРОСС/ Декларация на Съюза на българските писатели

Съюзът на българските писатели винаги е настоявал да се осигури задължителен превес на родната книжовност в учебните пособия и в образованието на всички равнища. В това народополезно дело има достатъчно натрупан опит, а резултатите са десетки поколения грамотни и вдъхновени българи, за които творци като Паисий Хилендарски, Христо Ботев, Любен Каравелов и Иван Вазов, та до наши дни, са велики учители по родолюбие и национално самосъзнание.

Едно от най-щастливите съвпадения в живота на българите е единството между нашата литература и съвременното ни историческото развитие, до голяма степен предначертано и обусловено от великото начало, поставено от Кирил и Методий и техните ученици.

Посегателства срещу този духовен олтар на народа ни са извършвани неведнъж от нашите неприятели и то не само в отнетите от България територии. Напоследък сме свидетели на деяния, които по своята безцеремонност и драстичност не могат да бъдат окачествени другояче, освен като национално предателство.

Как иначе бихме могли да възприемем послушническата политика на Министерството на образованието и науката, което въпреки протестите и всеобщото негодувание продължава да сваля от програмите българските класици, да „редуцира" произведенията им до стихче или глава от роман, а на тяхно място да налага чуждестранни текстове с мотива за уж някакво съгласуване между българското и европейското историческо развитие.

Така от учебните програми отпаднаха Чинтулов, публицистиката на Ботев, Л. Каравелов, З. Стоянов, Ст. Михайловски, П.П. Славейков, Смирненски, Гео Милев, Вапцаров...

Дойде ред и на оная „скромна „книжица" на чутовния атонски монах, с която начена българското Възраждане - историята словеноболгарская. Подобни посегателства са сигурен залог за утрешната малограмотност и несъстоятелност на българските младежи пред предизвикателствата на съвременния живот, а агресивната планомерност, с която се извършват говори, че те никак не са случайни.

Изхвърлянето на вечните български книги от уроците по четмо и писмо е чудовищно деяние на българомразци, защото се отстранява нашият недвусмислен книжовен принос в укрепването на законните, моралните, родолюбивите устои на обществото!

Напоследък стана ясно, че много търговци са се настанили в храма на образованието. Оттам непрекъснато се разнасят пристъпи на чиновническа лудост и мирис на нечисти пари щедро наливани от чуждоземни фондации и централи.

Без Отец Паисий Хилендарски ние не можем, не можем и без Ботевата публицистика, но без министри можем. Те идват и си отиват, но дали осъзнават, че са наемници на политическата държава срещу Държавата на духа, създадена с българската азбука, с българските книги от българските писатели?

Всенароден гняв предизвика изхвърлянето от учебниците на такива емблематични произведения като „Хубава си, моя горо", „Вятър ечи, Балкан стене", „Къде си, вярна ти любов народна", „Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" - посечени от неолибералните политически недоразумения, развяващи знамето на „политическата коректност", мултикултурализма и обезродяването.

Ние отстяваме неотменното право на българския народ на култура и просвета според стародавните възрожденски традиции в разумно съчетание с напредничавите съвременни идеи.

Българската литература е територия на Държавата на духа - вековечната опора на националното достойнство и националната независимост!

Да защитим тази единствена и последна българска държава, която определя културното превъзходство като израз на свобода и вгражда просветата в разума на младите поколения!