Българските прочити на празника

„Извиняваме се с цветя за агресията на „Атака" срещу мюсюлманите." Из вестник „Новинар"

Днес е 24 май, денят на светите братя Кирил и Методий. От детството си помня как окичвахме с цветя точно техния портрет, даже виехме венци от божури и картоп, шествахме или манифестирахме, според вътрешната нагласа и обвързаност на всекиго с празника, с песента "Върви народе възродени, към светли бъднини върви..."

Някой сигурно ще пожелае да ми припомни с гняв, че манифестациите тогава бяха задължителни, а аз ще му припомня, че този празник на духа и културата е толкова голям и светъл, че дори комунистическата държава намираше кураж да се припознае в него, без да го придърпва изцяло в идеологията си.

Разни хора - разни идеали

Сега празникът е поизлинял, поизоставен - някак индивидуално разпарчетосан според личния избор. В навечерието му българският министър-председател раздаде медали на световния шампионат по културизъм, обяснявайки как демонстриращите мускули пият по 25-30 литра вода преди състезанието, президентът раздаде ордени на по-заслужилите, министърът на културата раздаде почетни знаци със и без огърлие.

Много и различна, и излишна, и посредствена ритуалност, чийто върхов момент напоследък се явява екскурзията на държавни разноски до Рим на делегация с актуални политически велможи и техни приближени.

Днес можем да вземем 24 май просто за един от поредицата почивни дни, да го свържем с абитуриентските балове, с традиционните вече награди "Аскеер" за театрални постижения или с откриването на "Базара на книгата" в НДК, да се порадваме на двете български отличия от кинофестивала в Кан - можем, ако партия "Атака" не бе му нахлузила грозния политическо-истеричен контекст още в петък с паленето на молитвени килимчета, и не бе насинила лицето му с бой в едно от студията на националното радио.

Чудя се дали пък хипернационалистите, облечени в черно, не искат да напишат нова политическа азбука и да ни бележат с насилието в нейните букви и звуци? "Атака" е парламентарно представена партия и разполага с всички възможности за цивилизован натиск и законови промени. Защо избира камъните и агресията като език, защо се втурва да надвика молитвата с дивашки крясъци и се стреми да ни вмени, че обичта към България минава през омразата към турците?

Обичайните пролетни и предизборни бури

С официална декларация управляващите се разграничиха от подклажданото етническо напрежение - и на "Атака", и на ДПС, чийто лидер се събуди в пъти по-нагъл от двугодишното си мълчание. Но усещането, че обществената буря не ни е отминала, си остава, налице е смрачената атмосфера на неотминаваща криза, растящи цени, абсурдна икономическа политика, предизборни скандали, властови рокади и тотална всекидневна несигурност.

Така в няколкото празнични дни се създава обичайната криминогенна обстановка, в която почти по Гео Милев едни хора нападат мъж в Нова Загора, въоръжени със сопи, коси и прочие селскостопански сечива, други, единствено в контекста на глупостта, шпорят автомобили с по три промила, трети - неекспресионистично и конкретно възкресяват кошмара на магистралните банди и обири.

Но днес е 24 май, нека ни е честит празникът, нека ни е ведро и изпълнено със самочувствие, "че и ний сме дали нещо на светът, и на вси славяни - книги да четат." По Вазов, естествено.

24 май - Денят на славянската писменост и култура