Българският филм, който не бива да пропускате

/КРОСС/„Урок" (България-Гърция, 2014, 105 мин) на Кристина Грозева и Петър Вълчанов - режисьори и сценаристи; оператор - Крум Родригес.

В ролите - Маргита Гошева, Иван Бърнев, Стефан Денолюбов, Иван Савов, Андреа Тодорова, Иванка Братоева.

Това е история за провинциална учителка, стиснат банкомат и рутинна жестокост. За инатливата женска почтеност. Впрочем истинска. Но малцина помнят случката с жената, обрала банка с бутафорен пистолет, за да плати ипотеката си. Дързостта смущава примирените. Сигурно затова бързаме да я забравим.

Трюфо твърдеше, че Земята се върти от краката на милионите жени, които я задвижват. Сред тях и изранените от асфалта пети и подутите от токчетата глезени на задлъжнялата даскалица от филма на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, която влачи на гърба си капитулиралия си мъж. Детето си. Плюс още двадесетина други, които се мъчи да възпитава в почтеност.

Българският „Урок" е в интересен паралел с френската драма „Два дни и една нощ" (2014г.) на братята Жан-Пиер и Люк Дарден. В нея Марийон Котийар е съкратена работничка, която има един уикенд, за да убеди колегите си да жертват част от заплатата си, за да спасят нейната. Среща разбиране, утехи, обещания. Но не успява. Героинята на българския „Урок" няма нейния късмет пред гишетата-амбразури, в заложните къщи, които въртят алъш-вериш с пари срещу достойнство. Но българската полоса на унижението завършва с крехък хепиенд. Животоспасяваща доза надежда в земята на примирението, която авторите подаряват на публиката.

Две десетилетия киното ни преживя клишета. ..Лоши ченгета, душен комунизъм, емигрантски кич... Беше време, когато търсехме чудодейни рецепти: звезда, като ракета-носител за международния успех на филма. Беше време, когато усвоявахме екранните стратегии за флирт със зрители и журита. „Урок"успява в най-трудното: да драматизира баналната безизходица на анонимния човек със силата на киноезика и актьорската автентичност.

„Урок" връща достойнството на българското кино. С честността, на която вече не вярвахме, че сме способни. И с много награди, от фестивалите в Сан Себастиан, Варшава, Токио, Солун, Анже, Куенка в Еквадор и Гьотеборг.

Българският филм, който не бива да пропускате.

Иво Христов, a-specto.bg