Позиция на Българската газова асоциация: Правителството задълбочава кризата с газа

/КРОСС/ Правителството задълбочава кризата с природния газ, обричайки отрасъла и икономиката на страната на сериозни изпитания. Това гласи позиция на Българската газова асоциация (БГА), изпратена до председателите на парламентарните групи в Народното събрание, министъра на енергетиката и работодателски организации.

„На българското общество се поднасят неверни твърдения, безпочвени обвинения и нелепи оправдания за мотивите на „Булгаргаз“ да не приема природния газ по дългосрочния договор с „Газпром“, които не приемаме. Настояваме за прекратяване на политическата намеса, влошаваща драстично икономическите условия“, посочват от асоциацията.

Твърдението за големи капацитетни възможности по приемане и транзитиране на газ чрез българската газопреносна мрежа е необосновано защото „Булгартрансгаз“ няма сключени

споразумения за междусистемна газова свързаност с нито една съседна държава, с изключение на Гърция, а реверсивна свързаност с европейската газопреносна система е нереалистична защото трасето на Балкански поток в Сърбия и Унгария няма реверсивна проводимост, а второто трасе интерконекторът Русе-Гюргево е с ограничен пропусквателен капацитет от 300 млн. куб. м., посочват от асоциацията.

От БГА са сериозно обезпокоени от политиката, водеща до закриване на сектор природен газ, следствие на липсата на информация и прогнозируемост, следствие на непрофесионалното управление на обществения доставчик, заявяват от БГА.

Министерството на енергетиката като принципал на НЕК и „Булгаргаз“ дължи отговори на бизнеса и българските граждани, допълват от БГА и поставят четири въпроса:

Първи въпрос

Защо новото ръководство на „Булгаргаз“ не предприе никакви действия за корекция на ценовата формула по дългосрочния договор с „Газпром експорт“ (70% спотова компонента, 30% компонента, свързана с нефтените деривати), поради което България получава най- скъпия газ в Европа след Полша и Украйна.

Втори въпрос

Защо след като „Булгаргаз“ отказа да плати по дългосрочния договор с „Газпром експорт“ не прекратява договора, предоставящ му ексклузивитет, който ограничава възможността на други търговци да осъществят доставка на значително по-конкурентни цени, а формира условия за възникване на посредници.

Неяснотата по приложение на договора формира риск „Газпром експорт“ да предяви неустойки на основание действието в договора на клауза „take or pay” за неплатените и неприети договорени количества до края на действието на договора.

Защо „Булгаргаз“ не открие свой финансов офис в Москва, който да проконтролира превалутирането в рубли по съответния курс на Московската валутна борса и заверяване на сметката на „Газпром експорт“ в рубли.

Трети въпрос

Защо „Булгаргаз“ не оповестява източника на природен газ, с който компенсира неполучения газ от „Газпром експорт“, ако доставката има елементи на стоков суап с търговец на природен газ в Гърция не оскъпява ли „Булгаргаз“ цената на газа и кой взема решение за това?

След като „Булгаргаз“ се е готвело за спиране на газа от „Газпром експорт“ защо не осъществи самостоятелен внос на втечнен природен газ на приемния LNG терминал в Ревитуса, Гърция“?

Кой и кога е информирал предварително частния търговец на природен газ „МЕТ Енерджи Трейдинг България“ ЕАД за подготовка участието в процедура, да резервира капацитет на приемния терминал в Гърция и закупи втечнен природен газ за доставката на „Булгаргаз“ по време и количества?

Частният търговец не би резервирал капацитет и не би закупил природен газ без обвързано договаряне с клиент, ако това е „Булгаргаз“ едва ли е станало през месец април, следователно ръководството на „Булгаргаз“ и БЕХ са имали достоверна информация за предстоящата криза, посочват от браншовата асоциация.

Четвърти въпрос

По каква методика КЕВР ще извърши одобряване на цената на природния газ на обществения доставчик за месец май, при отказан действащ дългосрочен договор и непрозрачно формиране на микса за месеца?

Българската газова асоциация настоява пред българското правителство да защити сектора и българската икономика като поиска изключване на България от санкционните ограничения за плащане на руски природен газ.