Фестивал на словото в Бургас представя изкуството на превода

/КРОСС/ Класическа и авангардна поезия и проза на няколко езика ще звучат в Дома на писателя в Бургас в рамките на литературната вечер «Намерени в превода». Събитието, което стартира на 10 октомври от 18.00 часа, се провежда в рамките на тазгодишното издание на Есенните литературни празници, превърнали се в своеобразен фестивал на словото. Литературната вечер е инициирана от Творческата комисия на Бургаската писателска общност съвместно със Съюза на преводачите в България. За проявата в Бургас пристигат представителите на Съюза Сабина Павлова (известен наш лексикограф) и Емил Басат (ръководител на секцията "История, теория и критика на превода", литературен журналист и историк на превода) .

Със свои преводи на художествена литература ще се включат известни творци от Бургас, страната и чужбина. По време на срещата ще се проведе дискусия по основните и актуални проблеми в областта на художествения превод.

Проявата се провежда броени дни след честванията на Международния ден на преводача, а целта й е да се отдаде полагаемата почит към тази сфера на интелектуалната и духовната дейност, без която развитието на цивилизацията е немислимо.

Преводът преминава през цялата история на човечеството. Съгласно историческите данни първите документални паметници на превода датират от 15 век преди новата ера и представляват дипломатическа кореспонденция от древноегипетски език на акадски. А първият преводач, чието име е увековечено за поколенията, е египетския върховен жрец Анхурмес от Тинис (14 в. преди новата ера). За античните автори като Хораций, освен изкуство, преводът преди всичко е общочовешки дълг за разпространението на мъдростта.

Съвременните статистически данни свидетелстват, че още в края на 20 век обемът на преводите в света е възлизал на 200 млн. страници, а с всяка изминала година той е нараствал средно с 15 процента.

Във века на модерните технологии и умните машини, художествения превод заема особено важно място. Защото и най-съвършената апаратура не би могла да пресъздаде красотата и индивидуалността на човешката душа и оригиналния творчески изказ, да се превърне в онова свързващо звено, което помага творецът и читателите му да се намерят в превода