За Никулден Център „Алеф” представи етнопалитрата на Бургас

/КРОСС/                           Град, нарисуван с музика, памет и толерантност

С аромат на риба, сол и споделеност - така започна Никулденската етнопалитра, посветена на хората, езиците, песните и историите, които заедно рисуват лицето на Бургас. Ден след празника на града духът на Никулден продължи да витае в залата, изпълнена с хора, музика, истории и багрите на многоликия град на морето, на пристана и на отворените сърца.

Бургас винаги е бил повече от пристан за кораби - той е пристан за хора от близо и далеч. Многоезичен, многоетнически, многолик - град, в който различието не разделя, а обогатява. Именно този феномен от 12 години изследва Центърът за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" и чрез образованието и културата доказва, че тайната на истинското приятелство се крие в опознаването.

„Бургас не е просто град, а пристан на спасението - място, където през годините са намирали дом арменци, бягащи от геноцида, белогвардейци след Руската революция, евреи, спасени от Холокоста, а днес - украинци и хора от различни точки на света, търсещи мир и бъдеще. Приемете тази вечер като призив за живот в разбирателство и като протест срещу езика на омразата", обърна се към публиката Алберта Алкалай - председател на Център „Алеф".

Как различни народи и култури са се преплитали по тези земи през вековете, за да се роди днешният Бургас - град без „чист" облик, но с истински човешко лице - проследи заместник-кметът по образование на Община Бургас Михаил Ненов. „Ние всички показваме онази жажда да бъдем заедно и да се споделяме един с друг. И вие тук, и поколенията, които са се смесили в този своеобразен котел, формират онова, което наричаме днес Бургас", каза той, благодарейки на присъстващите за желанието им да продължат заедно да гледат към бъдещето.

Водещ на вечерта бе актьорът Дилян Николов, който заедно с публиката „рисуваше" Бургас не с четка и бои, а с думи, ноти и човешки съдби. Истинската палитра обаче бе в ръцете на художника Румен Статков - с над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, автор на знаковия графичен цикъл „Послание към света". Неговата задача беше да улови в картини онова, което на сцената се раждаше в песен, слово и танц - етнопалитрата на един град.

Никулденската етнопалитра се разля в багрите на различни съдби, тъга и надежди чрез песните и танците на младите украински изпълнители от културно-образователен център „Burgas voices", Никол Мерджанова, Роза Божинова, Хачик Сърабян, художника-бард Жеко Стоянов и деца от ОУ „Христо Ботев" в бургаския квартал „Победа".

Емоционален връх постави Мария Касимова-Моасе - писател и журналист, която представи монолог, създаден по документални истории на три ромски жени, спасили деца по време на Холокоста. История за смелостта, тишината на героизма и човешкия избор - без показност, без очакване за аплодисменти.

Вечерта премина и през поетичните брегове на Бургас - със стиховете на Костас Варналис, гръцкия поет, роден и възпитан в града, както и с творчеството на Реджеп Кюпчу - поета, писал на български и турски, чиито стихове звучат като изповед към Родината.

Публиката бе възпламенена от любимите златни хитове на композитора и потомък на стар гръцки род Стефан Диомов и пя заедно с него - символ на българската музика.

Невидим герой на вечерта бе морето - онзи, който свързва култури, хора и съдби. А върху платното на Румен Статков остана онова, което най-трудно се описва с думи - образът на Бургас. Град без „други". Град, в който има само „ние".