Плевен пази най-старите винени бутилки на Балканите

/КРОСС/ В пика на гроздобера една винарска изба в Плевен съхранява най-старото вино на Балканите. То не става за пиене. Дори остатъкът от него прилича по-скоро на мармалад, но усещането за история, правена само на ръка, когато професионалното лозарство е прохождало, заслужава да бъде разказано.

През 1892 г. в Плевен се създава лозаро-винарско училище. Реколта в бутилки от същата година се съхранява в подземната му изба при температура 15-16 градуса.

„Това са най-старите бутилки, които са създадени в тази изба. Съответно те са и най-старите бутилки вино, съхранявани на Балканския полуостров, а етикетите за тези бутилки са били първите етикети за вино, създадени в България", казва инж. Светослав Кръстев, технолог.

Пазителят на подземното винено царство е инж. Светослав Кръстев от Института по лозарство и винарство, чиято собственост днес е избата.

„С времето са се натрупали доста стари бутилки. Ценното при тези бутилки е не съдържанието, а прахът, който се е натрупал по тях. Не са пипани от десетки години тези бутилки. Както са оставени, така седят. Течността в тях се е изпарила, останало е наполовина като мармаладоподобна. Аз съм имал щастието да видя счупена бутилка, или нещастието, не съм сигурен", разказва инж. Кръстев.

Да учи лозарство и винарство още от ученик в техникума, а после и като студент в Пловдив, инж. Кръстев е наследил от баща си.

„Някои деца стават космонавти, боклукчии. Аз от малък съм израснал с баща ми. Той беше сътрудник в института и съм бил все в лозята, все тичах и си играех покрай него, така че на мен ми беше предопределен пътят", споделя той.

По думите му пикът на лозо- и винопроизводството у нас е между 60-те и 80-те години на миналия век. После губим позиции и пазари, съсипваме хиляди декари лозя. Отвън ни залива евтина продукция, с която е трудно да се справим и днес.

Алтернатива има, убеден е ученият, който е работил и във Франция, и във втората по големина изба в Щатите, преработваща сто милиона килограма грозде годишно.

„Това е в момента бумът в българското винарство - всички малки, бутикови изби, които се създадоха през последните години. Аз лично като специалист считам, че това е правилният път, по който трябва да вървим. Трябва да се концентрираме към сортове, които са характерни за нашата страна. От всяка една страна можеш да опиташ Каберне Совиньон, обаче мавруд, гъмза - това са сортове, с които се открояваме", коментира инж. Кръстев.

Следва кратък нагледен курс за дегустация на вино.

„Въртенето на чашата - този опит се придобива с времето. Идеята е да вдигнем летливите съставки, които отговарят за аромата във виното. След това потапяме носа в чашата и така усещаме аромата. Следващата стъпка е отпиване, като разбиваме виното с език по цялото небце, за да усетим по-пълно вкуса му. Накрая се нарича вкусов аромат - издишаме през носа, след като преглътнем, за да усетим и ароматите в задната част на носа", обяснява технологът.

Понякога на инж. Кръстев му се налага да дегустира по сто вина на изложение.

„Приема се, че минимум три милилитра от проба ги изпиваш, независимо че ги плюеш. След сто проби опитване определено не е добра идея да шофирате", казва той.

На въпроса кое е най-хубавото вино инж. Кръстев отговаря: „Продаденото. Мен работата ми е да правя вино. Независимо колко вина правя в момента, мисля за тях - това върви така, това онака. И в момента, в който го продадеш, ти спираш да мислиш за него. Затова за мен най-хубавото вино е продаденото".

Технолозите на виното никога не казват „наздраве", понеже работата им е по цял ден да опитват вина.

бТВ, „Тази събота"