Министрите развалиха дисциплината в харченето

София /КРОСС/ Доброто изпълнение на приходите е успокоило министрите и е довело до разпускане на кесията на разходите. Държавният бюджет е излязъл през юни на червено с 51.8 млн. лв., като основната причина за минуса са изпреварващите разходи за заплати. В същото време обаче има преизпълнение на приходите в други бюджети - на общините, социално-осигурителните фондове, университетите и др. С отчитане на всички тези бюджети и на еврофондовете консолидираната фискална програма има излишък от 890 млн. лв., показват данните на финансовото министерство за изпълнението на бюджета към полугодието.
За последните 5 години това е вторият случай, в който държавният бюджет излиза на дефицит през юни. През 2011, 2012, 2013 г. към полугодието държавният бюджет е отчитал положително салдо. Дефицит е реализиран през смутната 2014 г., като размерът му е много по-голям от тазгодишния - 884 млн. лв.
Сметките показват, че минусът сега идва основно от напредналите разходи за заплати. Към края на юни общо разходите по държавния бюджет възлизат на 46.6% от планираното. Специално харчовете за заплати обаче са минали прага от 50% (51.2%), а при осигуровките са достигнати 52.9% от плана. Ако това изпреварващо харчене за заплати и осигуровки не се бе случило, бюджетът щеше да е изразходвал около 140 млн. лв. по-малко - достатъчно, за да излезе на излишък.
Показателно е и сравнението на месечна основа. Към края на май държавният бюджет отчете излишък от 128.9 млн. лв. Негативната промяна в числата обяснява и острата реакция на премиера Бойко Борисов, който наскоро предупреди министрите, че ще трябва да прилагат към всяко свое искане за отпускане на извънредни разходи и оставката си.
Впечатление прави и слабото изпълнение на планираните за т.г. капиталови разходи. Към полугодието за строителство от държавния бюджет са изхарчени едва 129.5 млн. лв., което е 14.7% от планираното. Традиционно разходите за държавни инвестиции в първото полугодие са по-ниски заради необходимост от провеждане на обществени поръчки и т.н., но дори и при отчитане на тези особености изпълнението е тревожно слабо. Задържането на капиталовите разходи е било използвано през годините за вместване в планирания бюджет, но тази година слабото изпълнение може да се дължи и на хвърлянето на усилията за приключване на инвестициите по стария програмен период при еврофондовете.
Минусът в държавната хазна се компенсира от отчетени излишъци по бюджетите на общините (223.3 млн.), социално-осигурителните фондове (88.2 млн.), по бюджетите на държавните вузове, БАН и обществените медии (173.3 млн. лв.). Така резултатът по съвкупния национален бюджет е излишък от 439.9 млн. лв. Към него трябва да се прибави и отчетеният и през юни излишък по еврофондовете, с който плюсът по консолидираната програма става 890 млн. лв. По прогнозни данни към края на юли отново има излишък, но по-малък - 801 млн. лв., пише "Сега".