План-сметката за догодина - между компромисите и заложените параметри

/КРОСС/ Бюджетът отново се анонсира като възможния бюджет. Защо въпреки това се приема на нож от почти всички и наистина ли рамката е все по-зле от година на година?

Бюджетът можеше да е много по-добър и вече става наложително да е много по-добър. Тук се говори постоянно какво е политически възможно, а не какво е фискално възможно. Защото в момента, в който стигнем до там, а ние сме до този предел, ситуацията ще стане много зле и тогава ще сме в ситуация на фискална криза, каза в БНТ „Денят започва" Георги Вулджев, икономист от ЕКИП.

Причината за това, според него, е фактът, че не се провеждат необходимите корекции по начина, по който се води бюджетната политика.

Продължаваме да се спускаме по тази пързалка на все по-големи дългове и все по-големи дефицити, опитваме се да задържим с всякакви прийоми дефицита в рамките на 3%, при положение, че абсолютно всички признават, че реалният размер е по-голям. Никой вече дори не се преструва, че нямаме проблем с дефицита, просто се преструват, че този проблем някак си може да се разреши без да се вземат по-стриктни мерки.

Направихте интересен анонс, че няма доволни от бюджета, но от друга гледна точка това е хубаво.  Когато и синдикати, и работодатели едновременно не са доволни, това означава, че правителството, Министерството на финансите, донякъде е постигнало баланс, смята икономистът Лъчезар Борисов, бивш министър на икономиката.

Според него, това е рационалният бюджет, защото от една страна това са социалните политики, на които се обръща внимание, защото коалицията включва и леви, и десни партии.

Аз съм съгласен, че трябва да постигнем по-бърза фискална консолидация, но това е рационален бюджет, защото от една страна и работодатели, и синдикати дискутират бюджета, а от друга страна ние постигаме маастрихтските критерии и сме в рамките на 3% дефицит.

Борисов е категоричен, че това е възможният бюджет, но той е и рационален.

Той едновременно отговаря на много искания, търси се баланс към всички групи - и към социалната сфера, и към бизнеса. Разбира се, той можеше да бъде много по-добър. Като десен икономист споделям всичко, което казва колегата, но пък в макроикономическата система не може, в рамките на една година, този процес да бъде обърнат. Защото имахме 4-5 леви, популистки бюджета и този процес няма как да се случи от днес за утре. В дългосрочен план, в бюджетната прогноза, виждаме, че има опити за фискално консолидиране. Да, на нас икономистите ни се иска това да стане веднага, но може би няма как.