Ограничаване на глобалното затопляне до 1.5°C изглежда все по-трудна цел

/КРОСС/ Николай Петков е климатолог с магистратура по "Метеорология" във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Работи в екологично сдружение "За Земята" и е автор в научно-популярната платформа "Климатека". За платформата той разглежда най-новия доклад на Междуправителствения панел за климатични промени към ООН (IPCC), който анализира възможностите на човечеството за смекчаване на климатичните промени, като според изводите на доклада ограничаването на глобалното затопляне до 1.5°C става все по-малко вероятно, като за целта ще е нужно намаление на въглеродните емисии наполовина до 2030 г. "Капитал" публикува прочита на доклада от Николай Петков с малки съкращения, заглавието е на редакцията.

В началото на тази седмица беше публикуван новият доклад на IPCC "Климатични промени 2022: смекчаване на климатичните промени". Първата част на доклада, чийто фокус е физическата наука за климата, бе публикувана през август 2021 г., а втората, с фокус върху въздействията върху природата, обществата и възможностите за адаптация, излезе през февруари 2022 г. В документа са направени препратки към над 59 000 научни статии, а самият доклад е завършен и одобрен от 278 автори. Той е най-изчерпателният доклад, който разглежда възможностите за ограничение на глобалното затопляне до 1.5°C от Петия оценъчен доклад на IPCC през 2014 г. и Специалния доклад "Затопляне с 1.5°C" през 2018 г. насам, както и най-авторитетната оценка на възможностите за смекчаване на климатичните промени досега.

"Сега или никога, ако искаме да ограничим затоплянето до 1.5°C. Без незабавно и драстично намаляване на емисиите във всички сектори това ще бъде невъзможно", предупреди съпредседателят на доклада на IPCC Джим Скеа в изявление.

В документа са анализирани настоящите тенденции на парниковите емисии, проектираните нива на бъдещо затопляне и какъв трябва да бъде преходът към нисковъглеродна икономика, за да се ограничи глобалното затопляне до 1.5°C, в съгласие с целите от Парижкото споразумение за климата. Разгледани са секторите енергия, транспорт, земеделие, строителство и индустрия. Също така са отчетени очакваните нива на затопляне спрямо настоящите нива на политически поети ангажименти. Като цяло докладът има за цел да представи как би могло да се осигури по-безопасна среда в контекста на климата и устойчивата икономика.

Какви са основните послания от доклада
От анализа става ясно, че човечеството все още е далече от изпълнение на заложените цели за 1.5°C. Необходимата трансформация, от която обществата се нуждаят, е все още блокирана от лошо управление на земите, от субсидиите за изкопаеми горива, от продължаващото разширяване на инфраструктурата за въглища, нефт и газ и други практики. Ако се запазят настоящите темпове на развитие, изводите са, че човечеството ще предизвика затопляне на света с около 3°C.

Следователно вероятността за изпълнението на целта от 1.5°C става все по-малка. Затова ще е нужно да бъдат намалени годишните емисии на CO2 с 48% до 2030 г. спрямо нивата от 2019 г. и достигане на нетно нулево равнище до 2050 г. Същевременно ще бъде необходимо емисиите на метан да бъдат намалени с 1/3 до 2030 г. и с близо 1/2 до средата на века. Намаляването на емисии на вторични парникови газове като метана увеличава вероятността за изпълнение на целта и намалява нуждата от технологии за улавяне и съхранение на въглерод.

Намаляването на емисиите ще изисква трансформативни и устойчиви промени в цялата енергийна система, с огромни намаления на дела на изкопаеми горива за сметка главно на възобновяеми енергийни източници, както и широкоразпространена електрификация.

Настоящите тенденции на парниковите емисии
Емисиите от парникови газове продължават да нарастват във всеки сектор. Въпреки че по време на пандемията от COVID-19 емисиите от изгаряне на изкопаеми горива и индустриални процеси временно намаляха, до края на 2020 г. те отново нараснаха и достигнаха рекордни равнища.