Костадин Чакъров за подслушванията и Държавна сигурност

Водещ: Не?
Костадин Чакъров: Ще ви кажа за какво става дума?
Водещ: А, Държавна сигурност да не е подслушвала ръководния елит?
Костадин Чакъров: Не, напротив, няма такова нещо. Ръководен елит - такова нещо няма. Това са някакви легенди. Далеч в 1990-та година Младенов и Андрей Луканов хленчеха и викаха: „Чакъров, имаме едни лентички, дай това, дай онова, има ли за нас". Няма такова нещо.
Водещ: Държавна сигурност не е контролирала елита на държавата?
Костадин Чакъров: Не. Чакайте, за какво става дума - елитът на държавата тогава имаше много ясни правила.
Водещ: Да го определим като Политбюро, кандидат-членове на Политбюро.
Костадин Чакъров: Не. Вижте, много беше прозрачно, пред очите на всички имаше ясни правила. Сега лошото е, че няма правила. Такива правила бяха, че първо, не можеш да откраднеш, защото в квартала първата бабичка ще каже - този какъв е, ако „Мерцедес" откраднеш, не можеше ли да обясниш... В България имаше около 420-450 „Мерцедес"-а и всеки знаеше кой с какви пари ги е купил - бил в чужбина, тук или там. Не можеш да откраднеш предприятието, защото там има профсъюз, комсомол, партийна... за да стигнеш до полиция или до Държавна сигурност, трябва много, много да си сбъркал. Така че гражданският контрол беше много силен, поради което не се налагаше...
Водещ: А какъв граждански контрол е имало да речем върху първия Тодор Живков? Той бил ли е подслушван, например?
Костадин Чакъров: Той не е бил подслушван, разбира се, в никакъв случай. Но тъй като политиката е нещо много отговорно, знаете ли какво направи, когато Владко, съвсем юношески, той беше около него...
Водещ: Синът му - Владимир.
Костадин Чакъров: Синът му, да, Владимир Живков, едно много добро момче, обаче около него започнаха да злоупотребяват, в смисъл, от негово име вземаха уиски, вземаха някакви храни...
Водещ: Такива, лоши комсомолци.
Костадин Чакъров: Да, негови приятели. Не казвам дали са били добри комсомолци, обаче един си позволи да отиде да вземе от негово име апартамент и да си поиска. Мисля, че беше от Димитровски район. И тогава Живков разпореди знаете ли какво, каза го веднъж, разпореди да му се подслушва собственият му дом по телефона, всички връзки и т.н. Защото политиката е нещо много отговорно. Още повече, в онази систтема, в която партията беше Централният комитет, Централният комитет е Политбюро с първия ръководител, нямаше... там нямаше нещо, което да се подценява. Всеки факт се разглеждаше от гледна точка на морална политика...
Водещ: Значи Тодор Живков е разпоредил подслушване на собствения си...
Костадин Чакъров: ... да, на собствения си телефон, за да избегне...
Водещ: Ето откъде г-н Борисов е прихванал, като е бил охрана и оттам.
Костадин Чакъров: Не. Но масово подслушване, такъв терор, масов, такова нещо не е имало. Пак казвам, защото имаше силен граждански контрол. Тогава имеш структури, имаше другарски съд в кварталите, които много ефективно работеха, между другото. Сега политическата технология на управлението на обществото е такава, че имаме десетки и стотици партии, хиляди...
Водещ: А отношението му към парите? Познавате много добре този човек.
Костадин Чакъров: Вижте какво...
Водещ: Тук легенди има големи.
Костадин Чакъров: Сега, вижте какво, само един факт ще ви кажа. Мисля, че беше 87-ма година, България направи много голям обем в отношенията ни с Германия, с Германската федерална република, това беше един милиард марки. И Германската индустриално-стопанска камара реши да го награди като чуждестранен държавник с най-голям принос в развитието на външните връзки на Германия и гласува камарата да му се дадат два милиона марки лично, не диплома, грамота или нещо друго, два милиона марки...
Водещ: Германската индустриална камара гласува да...
Костадин Чакъров: Не държавата, камарата гласува...
Водещ: ... два милиона марки на Тодор Живков.
Костадин Чакъров: Да, да му се дадат. Аз се зарадвах. Дойде телеграмата. Тогава беше посланик Георги Евтимов, ако не се лъжа, отивам радостен и вика: „тук два милиона марки" и т.н., знаех горе-долу как ще реагира, а той погледна и вика, знаете ли какво каза: „как е възможно това, това е обида - и за мен, и за българското общество, българският държавен глава да не е търговец-комисионер, та ще ми дават пари. Махай ги, отказвай, никакви пари", вика той. Мъчих се, цяла вечер си мисля: „абе два милиона лично са много пари, в личен план ". Отивам на другия ден и му казвам: „вижте сега, дайте да направим една комисия, държавна, ще влезе ОФ, държавен контрол, банка, да се види, че тези пари не са отишли във вас, а са отишли в банката, в бюджета". Той помълча, помълча и знаете ли какво каза, вика: „виж какво, един ден мен ще ме съдят и ще се намерят негодници, които ще кажат, че десет пъти са ме наградили, а съм обявил една награда или наградата е била десет милиона, а пък аз съм дал три". И изрече едни пророчески слова, каза така: „аз познавам психологията на този народ, той политически грешки ще ми прости, но пет лева, ако открадна, няма да ми прости". Жестоки мерки беше взел.
Например, знаете ли, че при него не можеше да влезе човек, който има власт да се разписва за пари, банкер, стопански ръководител, щом разписва винаги правилото му беше - отиваш в Министерски съвет, при мен само политически лица... Дори и след 10-ти... аз тогава много по-интензивно работех с него, той се смееше, да намеря за 45 години дали се е снимал някъде с търговец.
Водещ: Да ви покажа една интересна снимка. Това е Брежнев, с револвер окичен, как се прегръщат с другаря Живков, а това сте вие.
Костадин Чакъров: Не, не съм аз.
Водещ: Не сте вие.
Костадин Чакъров: Това е един от охраната му, Пешо.
Водещ: Пешо?
Костадин Чакъров: Да.
Водещ: Значи това е бил Пешо.
Костадин Чакъров: Пешо, да.
Водещ: Това ли е най-близкият съветски ръководител, най-близки отношения с него ли имаше другарят Живков?
Костадин Чакъров: Да. Сега, това е...
Водещ: Да, тук му пали цигара.
Костадин Чакъров: Значи... оставете това, дайте му на револвера.
Водещ: Върнете го на револвера веднага, другари. Другари, върнете на револвера на другаря Брежнев, ако имаме възможност, разбира се.
Костадин Чакъров: Добре, ако имате възможност.
Водещ: Просто това е американска техника и тя понякога подвежда. Ако беше руска...
Костадин Чакъров: Значи това е 38-милиметров...
Водещ: Да, ето го.
Костадин Чакъров: Той винаги, когато ходеше на лов имаше лично оръжие, това е 38-милиметров, „Колд", много добър за отстрелване на корумпирани политици, министри, депутати и т.н. Много е добър.
Водещ: Заради това тогава въобще нямаше корупция в СССР.
Костадин Чакъров: Говоря за това, което направи Америка велико общество. 19-ти век имаха един такъв девиз...
Водещ: Това ли е според вас нещото, което ще направи добро обществото, един голям револвер, 38-милиметров?
Костадин Чакъров: Не, казвам, че през 19-ти век имаше нещо, което направи поне силно обществото: „Бог е създал силните и слабите, бедните и богатите и да бъде благословен Колд, който създаде 38-милиметров револвер за изравняване на шансовете".
Водещ: Нали са го наричали пийсмейкър?
Костадин Чакъров: Да.
Водещ: Миротворецът.
Костадин Чакъров: Да. Защо тази снимка я дадох? Тя е, като оставим настрани това, че се закачаме, на тази среща, тя в Ловното стопанство „Воден", Живков постигна две изключително сериозни за българската държава и за българския народ постижения. Първо, успя да накара Брежнев и цялата съветска държавна партия, държава да спре да подкрепя Тито по македонския въпрос.
Водещ: Това наистина е голямо постижение.
Костадин Чакъров: Да. Вие знаете ли, че той тогава за първи път го каза, че ние бяхме победени след Втората световна война, Димитров сбърка по националния въпрос, по македонския въпрос, имайте предвид задължителното преименуване тогава, когато България беше победеа след Втората световна война, Тито беше основна и могъща политическа структура. Това първо, след като се върна Брежнев наистина даде в наука, в писанията и т.н. и се замълча.
Водещ: И второто?
Костадин Чакъров: Второто, успя, това можеше само тогава да стане и само той можеше да го направи, второто ми се струва, че има още по-голямо значение за българския народ, успя да го убеди, че ние сме малка страна и че ако СССР тръгне да ни помага, да ни даде някакви привилегировани позиции, ние много бързо можем да покажем постиженията на една социалистическа система. И му предложи да започне една компенсация, изплащане на ниски цени на селскостопанските продукти и каза, че това ще е някъде отколо 500-600 милиона компенсация. Брежнев отговаря и вика: „добре де, то тогава всички ще го поискат това", той вика: „не, това ще бъде много голяма тайна само между нас двамата". Значи, от тази година, запомнете, 1972 година Брежнев даваше на България тайно, скрито кеш 500 милиона долара и това беше най-голямата тайна. Не правя пропаганда. Идете в българската банка да го видите.
Водещ: Да.
Костадин Чакъров: Този човек ни даде 11.5 милиона тона суров петрол, една година го изнудихме и 13 даде. И знаете ли какво прави, сега вече мога да кажа, изпитвам едно неудобство към руския народ, българите това трябва да го знаят, защото днес имаше прояви да се бори това, да се бори онова, значи, петрола го купувахме на цената на спанака. Срам ме е да кажа на колко, ниска цена беше. Три милиона тона от този петрол го реекспортирахме на Средиземноморската борса...
Водещ: На мен ми пресъхна гърлото направо от тези факти.
Костадин Чакъров: Слушайте. За 300 долара на тона. Три милиона по 300 прави 900 милиона. Така беше с целулозата, черни, цветни метали. Просто сменяхме документите и ги реекспортирахме. Съветският съюз направи на България това, което никой друг не е направил през 20-ти век.
Водещ: Сега американците нищо не дават.
Костадин Чакъров: Сега не.
Водещ: Ни отдолу, ни отгоре.
Костадин Чакъров: Дават брошури за СПИН дават, ей такива работи.
Водещ: Да.
Костадин Чакъров: Сега искам да ви кажа, само да приключа. Ние ще инициираме, аз ще занеса въпроса в Централния комитет, искаме да издигнем граждански комитет не за изми - комунизми, марксизми и т.н., просто благодарност човешка. Той някакъв знак Брежнев трябва да получи.
Водещ: За какво да им благодарим - благодарим ви, че ви окрадохме ли?
Костадин Чакъров: Ние ли? Не. Но не можеш да хапеш ръката, от която си ял.
Водещ: Значи, руснаци, съжаляваме, но ви взехме петрола без пари.
Костадин Чакъров: Не, но защо да хапете ръката, от която сте яли, защо плюеш кладенеца, от който си пил вода.
Водещ: Защото сега друга ръка ни храни.
Костадин Чакъров: Въпросът е, че не ни храни.
Водещ: Може и да ни потупа.
Костадин Чакъров: Не ни храни. Заради това... ще умра с отворени очи и съм го казал - ако този човек не го отличим в София. Няма държава в 20-ти век, която да е направила толкова за България, колкото направи той.
Водещ: Съгласен съм с вас за СССР. Да ви питам аз за две неща, за които може да не съм съгласен. Георги Марков, писателят, убит, какво знаете за това, знам, че сте курирал този случай.
Костадин Чакъров: Вижте какво, аз при ваш колега във вашата телевизия имах възможност... Сега за първи път ще кажа за какво става дума, защото вече не ми издържат нервите от хора, които измислят, пишат книги, хранят се от книги, хранят се от помия и от нечистотия. След като Георги Марков изпадна в творческа криза, много дълбока творческа криза, защото той не можеше да пише, а един талант като го извадиш от естествената му среда, разбирате какво може да се случи. Никаква продукция няма, психически разбит, започва да се държи... започва да пие, неконтролируем е и т.н. Живков беше много мъдър човек. Той вика: „ще изпратим хора да го отстрелят с отровни сачми". Един безпомощен човек, който едва ли не... европейска организация за един Марков, който е безпомощен и т.н.
Водещ: Този случай е имал отзвук, г-н Чакъров.
Костадин Чакъров: Кой, Георги Марков ли?
Водещ: Да.
Костадин Чакъров: Никакъв облик не е имал...
Водещ: Отзвук, отзвук. Казвам, че не е било малко да си един държавен писател, автор на „На всеки километър" да стане...
Костадин Чакъров: ... това няма никакво значение, имало е и много други хора. И какво казва Живков, да ви кажа, за първи път ще го кажа. Поиска да му се помогне на този човек, защото той много го уважаваше, честен кръст, аз вярвам в божественото, никога не съм го чул една дума презрителна или каквато и да е обидна да каже за Георги Марков. Дори и някой да се опитваше да му се подмаже, той го пресичаше и казваше: „оставете, това е един голям българин, малко се обърка, но..." Той не е чувствителен.
Водещ: Какво предложи той?
Костадин Чакъров: Сега ще ви кажа, да му се помогне и на колеги от Министерството на вътрешните работи възложи на разузнавателното управление и се стигна до това - да бъде изведен във Виена, за първи път го казвам, нямам право, да бъде изведен във Виена, да му се намери хубаво жилище, да му се осигури добро заплащане, по това време ние бяхме закупили дома Витгенщайн, парите бяха за издръжка от българската държава, но тъй като не можеше да го назначим, поради обществен резонанс, се използваше като една от резентурите, задграничните фирми, не ме питайте повече, в центъра на Виена...
Водещ: Значи домът Витгенщайн е бил къща...
Костадин Чакъров: Не, просто е дадена на един голям български писател. Защо? Това е вид творческа помощ, това беше Тодор Живков и това беше страшната българска Държавна сигурност. За пръв път го казвам, много малко хора го знаят. Началникът на разузнавателното управление ген. Коцев замина за Виена, подготви всичко и след два месеца...
Водещ: Един човек мина с един чадър и...
Костадин Чакъров: Не, не се шегувайте с този чадър.
Водещ: Аз не се шегувам, но вие обръщате историята наопаки.
Костадин Чакъров: Да, това е самата истина. Жива е ген. Надка Серкеджиева, която е член на колегията. Тя е една от жените, които знаят тайните на България. Преди да замине ген. Коцев ми се обади да ме попита дали да се съгласува, тогава работих с Людмила, и му викам: „на тебе падишахът ти е разрешил, а ти сега ще ходиш..."
Водещ: Понеже говорите откровено, или поне така ми изглежда на мен, да ви питам - имате ли подозрение, че част от съвременните политически лидери, български, на различни партии, може да са агенти на чужди разузнавателни служби?
Костадин Чакъров: Да, категорично. Вижте, ние сме малка страна, страхлив народ и продажна управляваща класа. Сега, трябва да ви кажа, че ние осребрявахме, ние бяхме с ограничен суверенитет, това е истина, в рамките на Варшавския договор, но Живков наложи /.../ на осребряване на това ограничение. Ние не бяхме хора, които говориха като чехите.
Водещ: Можете ли да кажете конкретно име на някой човек, който според вас е...
Костадин Чакъров: Това ще бъде... но трябва да ми платите.
Водещ: Колко?
Костадин Чакъров: Сега е пазарна икономика или вие искате да работя по комунистически...
Водещ: Можем да уредим нещо със съветските другари.
Костадин Чакъров: Вие искате без пари. Сега се плаща...
Водещ: Е, колко хубав образ на комунист и накрая комунистите и пари искат. Комунисти, комунисти, но пари искат.
Костадин Чакъров: Е, как, сега е пазарна икономика.
Водещ: Да. Нали имаше такъв лаф, че измислили любовта, защото искали любов без пари.
Костадин Чакъров: Да. Втората снимка, ако може...
Водещ: Не, няма да може, защото напреднахме във времето. Да ви питам само, когато казахте, че идва комунизмът, кога да го чакаме?
Костадин Чакъров: Сега, комунизмът първо не е състояние. Вижте, комунизмът...
Водещ: Само дано не е 2012-та година.
Костадин Чакъров: Не, няма.
Водещ: Кратко наистина, защото много напреднахме във времето.
Костадин Чакъров: Сега ще ви кажа.
Водещ: Като заключение, хората да знаят да се страхуват ли или...
Костадин Чакъров: Вижте какво, за нас оценката, нашата, каква е, на Съюза на комунистите, първо, има субективни предпоставки след падането на Берлинската стена, тя не е крах на социализма, тя е крах на военно-политическия бюрократичен модел на социализма, който...
Водещ: Добре. Наистина едно изречение, г-н Чакъров.
Костадин Чакъров: Второто, това е, че българинът толкова много обедня, толкова е по-оперизиран, че това е движещата сила на марксиската теория.
Водещ: Добре.
Костадин Чакъров: Оперизацията, обедняването. И второ...
Водещ: Раждането на пролетариата.
Костадин Чакъров: Да. Това води до...
Водещ: Благодаря ви за това интервю.
Костадин Чакъров: Благодаря.
Водещ: Това бе Костадин Чакъров.