Сметките в проектобюджета – между прогнозите, критиките и реалните данни

/КРОСС/ Този бюджет не трябва да бъде приеман в настоящата си форма. Той е не просто абсурден като очаквания, заложени в приходната част по различните пера, но е и кошмар за данъкоплатците, беше категоричен икономистът от ЕКИП Георги Вулджев в студиото на БНТ "Денят започва".

Ако погледнем по-дългосрочната рамка, която се залага от Министерство на финансите като очаквания, има едно огромно увеличение на данъчно-осигурителната тежест, по линия на осигуровките. Да, за 2025 година няма да има увеличение на осигурителните ставки, но се планира такова за 2026 година. с 3%, за 2027 година с още 2%, същевременно продължава да се вдига максималният осигурителен доход. Това, особено за средната класа, означава едно огромно увеличаване на данъчната тежест, което е абсолютно неоправдано, защото в разходната част не се правят никакви реформи.

Всички ние сме заредени с големи очаквания по отношение на трите проектобюджета, които правителството внесе. Но да не забравяме, че то е служебно правителство и то има ангажимент да внесе бюджет, но няма задължение да изпълнява програма, припомни доц. Валери Апостолов, конфедерален секретар на КТ "Подкрепа". Затова КТ "Подкрепа" каза, че подкрепя по принцип тези бюджети, защото за нас е по-опасно и би имало големи последици за икономиката, за работещите, за пенсиите, за социалните плащания, ако нямаме бюджети. Ние заявихме, че нашите искания и предложения ще отправим в парламента и при редовно правителство ще искаме актуализации. Той бе категоричен, че в трите бюджета липсват политики, мерки и реформи, които да се справят с основните икономически предизвикателства.

Ние, за разлика от "Подкрепа", не подкрепихме и трите проектобюджета с нашите аргументи, които представихме на съвета за тристранно сътрудничество, каза Добрин Иванов, изп. директор на АИКБ. Според него държавният бюджет е небалансиран от гледна точка на сигурност на постъпленията и прекомерност на разходите. Тези разходи са неотменими, тъй като голямата част от тях са за възнаграждения и пенсии, които са с много ниска степен на гъвкавост. Докато голямата част от приходите са с еднократен ефект, който трудно може да бъде оценен и не е ясно дали ще бъде изпълнен, коментира Иванов.