Как Русия си създаде сама проблема с ислямския тероризъм

Малко история представя една различна картина. Битката на Чечения с Русия в корените си няма нищо общо с исляма. Преди около 200 години Руската империя започва война с цел колониална експанзия срещу малък регион, наречен Чечения. След съпротива от няколко кървави десетилетия чеченците са включени принудително в империята през 1859 г. Със свалянето на царската власт в Москва те започват брожения за независимост, която им е предоставена през 1918 г. През 1920 г. Ленин нахлува в региона и брутално подтиска движенията за независимост и всички последващи бунтове. Но проблемът не е ликвидиран, така че приемникът му Йосиф Сталин прилага дори по-жестоко решение. През 1944 г. той преселва повечето от чеченците, около половин милион души, в централна Азия и изравнява селищата им със земята. Чеченците продължават да отстояват своята идентичност и национални въжделения, така че през 50-те години на ХХ век Никита Хрушчов им разрешава да се завърнат по родните си места.

През 1990 г. с разпадането на СССР народното събрание на всички чеченски политически групировки се обединява около призив за независимост от Москва. В отговор руското правителство нахлува в Чечения. През последните две десетилетия то води две жестоки войни, изби десетки хиляди цивилни чеченци и срина голяма част от републиката, потискайки столицата й Грозни. Москва най-накрая покори Чечения и постави за президент податлив местен военачалник, Рамзат Кадиров, чийто режим бе определен от „Фрийдъм Хаус" като най-лошия от най-лошите в списъка на най-потисническите правителства в света. Както заключава в доклада си през 2009 г. руската правозащитна организация „Мемориал", „в Чечения е създаден тоталитарен режим, основан на насилие ... и страх".

Тъй като някогашното движение за отделяне в Чечения продължи да бъде жестоко потискано, то стана по-крайно, приемайки помощ отвсякъде, където би могло да я открие, включително от ислямски екстремисти. Чеченските групировки, винаги раздразнителни, се разцепиха и станаха неконтролируеми. След като Русия разруши чеченското гражданско общество, страната се превърна в пустиня, характерна с анархия и престъпни борби. И тъй като разказите за руската жестокост се разпространяваха, мюсюлманските воини, които бяха издирвани заради водената от тях свещена война, заминаха за Кавказ, за да продължат битката с неверниците. Ислямски фундаменталисти от Саудитска Арабия и други държави осигуриха финансиране за част от тези групировки. Дори днес въпреки привидното спокойствие в Чечения, Русия продължава там и в околните райони бруталното си управление с терор. На всеки знак за религиозно поведение се гледа с омраза.

„Отмъщението е неизбежно", бе коментарът на руския премиер Владимир Путин за атентата на московското летище, поставяйки начало на нов етап в този цикъл на насилие и екстремизъм. Ако Русия подходи към проблема в Чечения с по-малко жестокост, опита политически преговори или предложи по-широка автономия, опозицията на нейното управление може да остане силна, но лесно управляема. Сега, изправена пред характера и жестокостта на терористите, Русия може да не разполага с какъвто и да е избор. В този момент е коректно да се определи чеченския бунт като доминиращ и определян от ислямския екстремизъм. Но той не е започнал като такъв и не би станал при други условия.

През последните години извън района на Афганистан, Пакистан и Ирак ислямският тероризъм не бе в състояние да нанесе удар с голяма сила. Освен в Русия. На практика някой може да твърди, че руското правителство в доста по-голяма степен от Осама бин Ладен успя чрез действията си през последните две десетилетия да създаде най-големия и най-активен център на ислямски тероризъм в днешния свят, завършва изданието.