Павел Чернев: Стига сме козирували на Брюксел

Павел Чернев, кандидат за президент, издигнат от Партия за хората от народа, в интервю за предаването на БНТ, „Денят започва"

Водещ: Добро утро казвам сега на господин Павел Чернев, Жени го анонсира преди малко.

Павел Чернев: Добро утро.

Водещ: Той е кандидат за президент от Партия за хората от народа. Здравейте.

Павел Чернев: Здравейте. Добро утро и на зрителите.

Водещ: Интервюто, да кажем, което ще видите е в рамките на споразумение между БНТ и политическите партии, коалиции и инициативни комитети. Това споразумение регламентира участието на кандидат-президентските двойки в сутрешния блок и, разбира се, е отворено за всички участници, много от които се възползваха вече от него. И на всички първия въпрос, който зададох беше свързан с Катуница, защото не спираме да говорим по този казус. Ако днес бяхте президент, какво щяхте да направите?

Павел Чернев: Преди да отговоря, бих искал да подчертая, че прекаленото вече раздухване и коментирането по медиите на проблемите на около и след Катуница, тотално изместиха предизборния дебат. Никой не задава въпроса - защо, вече е факт поскъпването на топлоенергията и на топлата вода, цените на горивата, въпреки спада на цените на нефта и т.н.

Водещ: Откривате ли някакъв умишлен ход в това, като го казвате?

Павел Чернев: Има голяма полза за бягане на управляващите от дебат. Откривам удобно прикриване зад много опростенческа схема - роми срещу българи. Едно етническо напрежение, което наистина е факт, се използва в момента, за да се бяга от отговорност.

Водещ: Добре, но кой печели политически дивиденти от този случай? Не изглежда това да е управлението в момента.

Павел Чернев: Със сигурност не печелят тези, които искат да зададат неудобните въпроси на управляващите, със сигурност не печелят те.

Водещ: Добре, да се върнем тогава към изборната тема така, както вие виждате в нея...

Павел Чернев: А какво бих направил аз, като президент, в случай като в Катуница?

Водещ: Да.

Павел Чернев: Бих създал, на първо място, у хората впечатлението, че държавата е на мястото си. Именно това е прерогатив на президента. Аз бих сложил до себе си председател на Върховния съд, главния прокурор, министъра на вътрешните работи, нали? Бих го свалил от сцената, където пее с Веско Маринов и бих го сложил пред българския народ. Бих сложил всички първи държавни мъже и жени и бих казал на българите - бъдете спокойни, вашата държава е на мястото си. Ние няма да допуснем несправедливост, ние няма да допуснем нещо нередно. Уви, това не се случва вече двадесет години. И не се случва, защото от двадесет години ни се привнасят различни, от нашите народни, стереотипи на съвместно съжителство. За двадесет години на нас, от Брюксел главно, ни се насажда етнически модел, който точно в Западна Европа фалира. И това си го признаха и Меркел и Саркози през тази година - че мултикултурния модел на Западна Европа фалира. И много ми е странно защо тук, в България, апологетите на брюкселския етнически модел продължават да го налагат като единствената възможна догма? При условие, че ние за столетия сме си изградили собствен, наш си, български начин на съвместно съществуване, което най-малкото, досега беше мирен.

Водещ: Засегнахте темата за Европейския съюз (ЕС). Вие в политическата ви биография, ми прави впечатление, че мисля през 2009 година, с една коалиция, целите участие в евроизборите. Сега в платформата си казвате, че искате...

Павел Чернев: Това беше общоевропейска евростатична партия „Либертас", която се създаде в Рим.

Водещ: Сега поставяте под въпрос членството темата за членството в платформата си - в ЕС, искате референдум.

Павел Чернев: Точно така.

Водещ: Това не е ли популизъм?

Павел Чернев: Не. Това е естественият ход на нещата. Това е политическо и обществено искане на все повече и повече хора от цяла Европа.

Водещ: Какво ще спечели България, ако излезе от рамките на Евросъюза?

Павел Чернев: На първо място, ако България организира референдум за оставането или излизането си от Евросъюза, ще спечели, че най-после един референдум ще бъде проведен. Референдуми трябваше да бъдат проведени и бяха искани от различни политически и обществени формации, през годините, но нито един не се проведе, общонационален. Основната идея на нашата политическа формация е искането на повече пряка демокрация. И решенията по тези важни въпроси като Евросъюза, въвеждането на еврото... Това е предстоящ голям проблем за България. вече виждам, че институциите започват да поумняват и да дават на заден, защото с приемането на еврото, ни ще получим още по-голяма рецесия, още по-големи проблеми вътре в страната. И тези въпроси трябва да бъдат решени именно чрез референдум.

Водещ: Аз съм съгласна с вас, че има вълна от евроскептицизъм в цяла Европа и това е факт, така е.

Павел Чернев: Нарастващ.

Водещ: Но това, което ви питам е - какво ще се случи с България, имате ли програма, какво правим в случай, че да речем, този референдум, който вие инициирате, води до това - да, нека излезем от Евросъюза? Това е и вашата тезата - че по-добре да не сме в него. Какво става с държавата? Как ще структурирате нещата оттам нататък?

Павел Чернев: Има и други хоризонти, освен Брюксел. На първо място аз искам да подчертая, че в момента Евросъюза и неговото съществуване са под голям въпрос. И логиката трябва да тръгне оттам - един падащ асансьор, логично ли е да стоиш в падащ асансьор или да излезеш от него? Другият факт, който искам да обърна внимание на зрителите е, че тези държави, които не са членове на Евросъюза или на други големи формации, най-леко минаха през кризата от 2009 година - една Русия, Индия, Казахстан, Таджикистан и т.н.... Китай.

Водещ: Но Гърция, да речем, сега няма да може да излезе от кризата по никакъв начин, без помощта на ЕС?

Павел Чернев: Темата Гърция е съвсем различна. Гърция е галеното дете на евробюрократите, факт. И именно това галено, разглезено дете на евробюрократите, май, ще изпочупи цялата къща, целият европейски дом. Ние не сме длъжни, особено по силата на последното споразумение „Евро плюс", ние, българите, които освен бедни, сме и били доста почтени, както се оказа, в плащанията си, финансовата си дисциплина. Ние, българите, не е редно да плащаме гръцките 13-та, 14-та и 15-та заплата, надбавки и т.н. Социални луксове, които гърците си позволиха. Но нека да се върнем на темата за другите икономически и политически хоризонти. Както стана ясно именно държавите от Евро-азиатския регион вече говорят за нов вид тяхно обединение.

Водещ: Да, Путин говори за това.

Павел Чернев: Путин говори за това. Не казваме, че веднага ще се юрнем натам. Но е редно да се каже пред българите, че има и други икономически и политически хоризонти. Една Русия имаше смелостта сега, в Петербург, тази година да начертае двадесет години напред своето икономическо развитие. И да гарантира, че независимо от това кой индивидуално управлява Русия, икономическите параметри ще бъдат спазени. България има нужда от стабилност и България има нужда от това да възстанови някои от старите си пазари. Нещо, което сега не можем да направим без разрешението на бюрократите в Брюксел. Какво и колко да произведем, колко тона краставици, каква да е формата - колко да са криви краставиците се определя от бюрократи в Брюксел, които са анонимни и неизбрани. Как работи Брюксел? Еврокомисия и Комисия на външните министри.

Водещ: Е, някой би казал - е, има правила, но срещу това има и права. Да речем, сега строим магистрали с европейски пари. Други обекти се изграждат и нямаше да могат да бъдат изградени, без тези средства.

Павел Чернев: По отношение на магистралите, аз съм доста скептичен. Първо, функция на държавата е да стори и да поддържа инфраструктура. България е най-зле, най-зле инфраструктурираните държави в това отношение. Извинявам се, едно правителство, което му е задължение да строи магистрали, тъй като нямаме магистрали, да излиза и да се хвали, че ето видите ли, ние строим магистрали. На мен ми звучи, че все едно човек, който се хвали, че има хигиенни навици, които са присъщи за всеки.

Водещ: Да, но виждате колко години трябват, на колко правителства, за да стартират.

Павел Чернев: Според мен, в България трябва да издадем нов учебник по физика. Защото всичко, което в цял свят става за година-две, тук става за десетилетие-две.

Водещ: Не описвате ситуацията като много оптимистична. Големият брой кандидат-президентски двойки, които ще се състезават на тази избори, за вас за какво са знак? Как го разчитате - като плурализъм, висока степен на политическа ангажираност в обществото, опит за отклоняване на гласове? Някои казват това за партиите, които нямат големи шансове да стигнат да финала.

Павел Чернев: На първо място, за мен това е символ и признак за това, че все още има някаква демокрация в България. Защото в противен случай, трябва да назначаваме президента. От една година медийно...

Водещ: Има много държави, в които това се случва.

Павел Чернев: Но там са други правилата.

Водещ: Избират се от парламента, да речем.

Павел Чернев: Не се избира пряко от народа президента, тогава е друго.

Водещ: Да.

Павел Чернев: Но в случая имаме пряк мажоритарен вот.

Водещ: Така е, да.

Павел Чернев: Много хубави кадри имаше от европейското 88-ма, та ще дам един пример точно с това. Тъй като всички са считали, че Германия е шампион, ами, да бяха присъдили на Германия шампионската титла. Оказа се, обаче, че в състезанието други отбори надделяват.

Водещ: А вие защо искате да станете президент?

Павел Чернев: Защо искам да стана президент?

Водещ: Да.

Павел Чернев: На първо място, защото трябва да бъдат казани и да бъдат проведени, най-после, в България политики, които никой не се осмелява дори да ги заяви през последните двадесет години.

Водещ: Например?

Павел Чернев: Например - да кажем „не" на Брюксел по редица въпроси. Оказа се, че при внесените именно чрез този сияен път към Европа, политики и политически практики, обществени нагласи, не всички са добри и не са всички са съпоставими и приложими тук, у нас, в България. И някой трябва да извади това политическо говорене, и някой трябва да излезе ясно и точно да каже на хората - стига сме козирували на всяко изхъмкване от Брюксел. Стига тази пуделска политика по отношение на бюрократите.

Водещ: Разбрахме, това ще го инициирате чрез референдум, практически.

Павел Чернев: Ние ще се стремим да има референдум по редица въпроси. Като първия, разбира се, и вече се работи сериозно по него, е референдум - „за" или „против" оставане в Евросъюза. Но какъвто и да е резултатът от този референдум, искам това сериозно да го подчертая, какъвто и да е резултатът, дори българския народ, суверена да заяви - да, искаме да останем в този Евросъюз, реформа на нашите условия, ревизия на членството ни, трябва да има. Защото просто нещата не вървят.

Водещ: „За" или „Против" строежа на АЕЦ „Белене" сте вие?

Павел Чернев: Това се очертава да е една от най-големите шашми на 21-ви век и на нашето държавно строителство.

Водещ: Защо?

Павел Чернев: Аз съм бил и съм се доста борил за това да не затваряме блоковете на АЕЦ „Козлодуй". Едно също от наложените ни, със сила, условие от евробюрократите. Абсолютно безсмислено. На това му се вика - да пуснеш питомното и да гониш дивото. Да затвориш работеща атомна централа, която от всички е призната за относително, най-безопасната, и за да не накривиш шапката на някой в Брюксел. И се втурваш да строиш атомна електроцентрала на място, както се оказва, доста непригодно и при много неясни условия.

Водещ: И такива теми ли ще решавате чрез референдум или това за вас вече е ясна позиция, която...

Павел Чернев: Темата за АЕЦ „Белене" и темата за АЕЦ-„Козлодуй" трябваше да бъде решена чрез референдум. Аз лично съм работил много за това да има референдум - „за" или „против" затварянето на блоковете на АЕЦ-Козлодуй".

Водещ: А като законодателна инициатива, ако станете президент, с какво бихте започнал?

Павел Чернев: За мен и дори това го възприемам като лична кауза, е даването на истинска реална, икономическа и социална възможност за връщане в България на етнически българи, които от векове живеят извън България. Такива има в Румъния, в Молдова и Украйна. Това са големи етнически групи българи, земеделски общества и българската държава от години нищо не прави за това тези хора да бъдат реинтегрирани и върнати в реалните исторически граници на България.

Водещ: И да се ускори, вероятно имате предвид, процедурата за гражданство?

Павел Чернев: Не само ускоряване процедурата за гражданство, но и създаване на икономически предпоставки, икономически гаранции на държавата - тези хора да могат да имат работа и хляб тук, в България. защото днес много от тях искат да се върнат, но се третират като чужденци.

Водещ: Дайте ми да получа някаква представа, вие избрахте своя кандидат за вицепрезидент чрез Facebook.

Павел Чернев: Да.

Водещ: Подарявате чорапи в тази кампания, защото казвате, че по този начин, показвате че ние ходим боси.

Павел Чернев: Боси по асфалта към Европа.

Водещ: Кои са хората от народа, дайте ми профила на избирателя, който ще гласува за вас на тези избори?

Павел Чернев: Българския народ е много голям, широкомащабен субект. Хора от народа са и тези хора, които днес гладуват на село, които нямат работа, и които са принудени да си купуват хляба от веригата Lidl, да речем, или друга такава, да не правим позициониране.

Водещ: Да, да не споменаваме марки.

Павел Чернев: Но хора от народа са и бедстващите интелектуалци, хората с по две висши образования. Между другото, точно избраната чрез Facebook - госпожа Делчева, е типичният пример за човек с две висши образования, който трябва да импровизира, за да оцелява и да поддържа семейството си.

Водещ: Тоест, сте отворен към съвсем широк кръг избиратели...

Павел Чернев: Инак не е редно.

Водещ: ... независимо за кого са гласували досега?

Павел Чернев: Инак не е редно, не може да се профилираш и да бъдеш партия примерно само на реститутите или само на зеленооките.

Водещ: Да завършим с вашите амбиции, свързани с тези избори и предвид социологията?

Павел Чернев: На първо място амбицията ни е да покажем, че за първи път в България има партия, която призовава да се казва - „не" на евробюрократите. „Не" на абсурдните решения и политики на Брюксел. Партия, която иска да върне суверенитета отново в националната държава България и решенията за нас да се взимат тук и сега - в София, от легитимно и законно избрано мнозинство. И главно - чрез пряка демокрация, референдум.

Водещ: Павел Чернев, кандидат за президент от Партия за хората от народа. Благодаря ви за това интервю.

Павел Чернев: Благодаря и аз.