Весела Чернева: Гренландия направи евроинтеграцията да е като избор и за крайно десните

/КРОСС/ Комисарят отбрана на ЕС Кобилиус вчера съобщи, че има план за до 100 000 експедиционни сили, които да могат да заменят американските сили на НАТО в Европа. Германия официално поиска разтваряне на френския ядрен чадър и на други страни. Изобщо все повече се говори за европейско НАТО 3.0, което някой ден може да е под европейско командване, обясни в интервю пред БНР Весела Чернева, зам.-директор на Европейския съвет по външна политика.

В предаването "Събота 150" тя коментира Мюнхенската конференция за сигурност във време на трансатлантически отношения "В унищожение" и на прав път ли тръгна ЕС в усилията към стратегическа автономия, ще го промени ли "новата десница".

"Усещането на конференцията в Мюнхен е с чувство на облекчение, че няма да има "голяма бомба", която да се хвърли, както миналата година от Джей Ди Ванс. Очаква се речта на Марко Рубио за американската външна политика  и приоритетите. Американската делегация тук е с много по-умиротворителен тон", сподели Чернева в интервюто от Мюнхен за предаването "Събота 150".

"За европейците, според мен, основните послания са като европейска твърдост. Германският канцлер откри вчера конференцията и снощи речта на Макрон бяха, че Европа трябва да бъде уважавана. Европа има още какво да прави, но и много е направила. И що се отнася до европейската сигурност няма да се оставят да бъдат насилвани, в смисъл третирани като слабаци, а напротив, излъчва се едно силно послание за голям фокус върху европейската отбрана и това е в речите на всички европейски лидери", посочи Весела Чернева.

И допълни:

"Според мен, съдейки по стратегическите документите, които американската администрация произведе в последните месеци и по действията и изказванията на Рубио, по скоро ще чуем една реч в стила на класическите трансатлантически речи. На всички е ясно, че настроението от двете страни на Атлантика, далеч не е топло. Очаквам посланията на Рубио да са в посока, че НАТО е общо усилие."

Чернева посочи, че срещата в четвъртък в Брюксел, "беше първа такава  и никой не е очаквал да има някакъв страшен пробив":

"Но фактът, че темата за конкурентоспособността е обект за дискусия, е този знак, който се търсеше. Ще се стартира процес и ЕК ще вземе мерки за намаляване на бюрократичната тежест за вътрешния пазар. Драги казва, че ако премахнем пречките вътре в ЕС, ЕС може да компенсира всички мита, които му се налагат отвън. И това беше едва началото."

Относно преструктуриране на тандемите в Европа - от Германия-Франция в германия-Италия, зам.-директорът на Европейския съвет по външна политика коментира:

"Този паралелизъм между Италия и Германия е интересен и виждаме висока степен на координация между тях. Мерц и Мелони са консервативни лидери. Мелони с по-различен бекграунд, но за изборите във Франция догодина, където можем да видим промяна в консервативна посока, този тандем е началото, може би на опитомяването на крайната десница в Европа, около темите за отбрана и конкурентоспособност. Въпреки речта на Джей Ди Ванс в Мюнхен през 2025 г., Тръмп по-скоро помогна за това европеизиране по уникален начин. Гренландия направи европейската интеграция да изглежда като европейски избор и дори за крайно десните това е желаната посока. Техните избиратели не искат някой отвън да заплашва суверенитета отвън. Тази консервативна проевропейска линия може да се окаже водеща в следващите месеци и години."

Според Весела Чернева политическите цикли са много кратки и "трудно можем да предвидим какво ще стане само след месеци, камо ли след година":

"Има оттласкване в страни като Нидерландия, където крайнодесните бяха доста силни и въпреки това либерална партия победи на изборите. Възходът на крайната десница не е неизбежен, но при всички случаи в този свят, в който основната характеристика е непредвидимост, ние в Европа трябва да правим по-широко консенсус по темата за сигурността и просперитета на европейците. Дори и да приемем, че нейният възход е вероятен, това означава просто повече усилия за убеждаване на европейците в необходимостта в общи действия за отбрана, за защита на интернет пространството и защита от мита и силови действия в търговията. И тази работа всъщност ще е дело на политическите партии през идните години."

Чернева, базирайки се на изследване на Европейския съвет в края на 2025 г., посочи, че има тенденция, която изглежда доста постоянна и в България всъщност, проевропейските избиратели са със сигурност повече от половината. Докладът показва, че от трите формирани коалиции в ЕС, българите биха предпочели, ако се гледа общественото мнение,  е тази на сигурността и отбраната.

"Най-голям брой български граждани биха предпочели ЕС, който е силен, дава достатъчен отпор на външен натиск и който може да трасира своя собствен път напред", смята Весела Чернева.