Световната банка: Трудът на черно пречи на възстановяването на икономиката от COVID-19

/КРОСС/ Трудът на черно е над 70 процента от общата заетост в страните с нововъзникващи пазари и развиващите се страни и при такова равнище има риск да спре възстановяването на тези икономики. Това се посочва в доклад на Световната банка, цитиран от Франс прес.

Учудващо висок процент работници и компании упражняват дейността си извън полезрението на правителствата на страните с нововъзникващи пазари и на развиващите се икономики, подчертава институцията в комюникето.

Ако правителствата не задействат пълен пакет от политически мерки, за да се се справят с този проблем, то икономическото им възстановяване след рецесията, провокирана от пандемията, е застрашено.

Проучването, озаглавено "Дългата сянка на сивата икономика: Предизвикателства и политики" е първият цялостен анализ, направен от банката, който изследва мащабите на феномена и евентуалните последствия върху икономическото възстановяване.

"Скритият" пазар на труда създава една трета от брутния вътрешен продукт (БВП) на тези страни, което намалява способността им да мобилизират необходимите бюджетни ресурси, за да подкрепят икономиката в случай на криза, да провеждат ефективни макроикономически политики и да укрепят човешкия капитал за дългосрочно развитие, обобщават авторите на проучването.

Постъпленията в държавната хазна на страните с нововъзникващи икономики и развиващите се страни, при които работата на черно надвишава средното равнище, са около 20 процента от БВП или с от 5 до 12 процентни пункта по-малко, отколкото равнището в другите страни.

Държавните разходи също са по-ниски с 10 процентни пункта от БВП.

Способността на централните банки да подкрепят икономиките също е ограничена от слаборазвитите финансови системи, които се свързват с повсевместното неспазване на установените правила, според Световната банка.

Освен това работата на черно има дискриминационен характер, тъй като засяга най-вече жените и необразованите млади хора.

Това проучване трябва да насърчи политиците да се заемат с този феномен, което ще е от първостепенно значение в бъдеще, когато ще се стремим към екологично, устойчиво и всеобхватно развитие, заключават авторите на проучването.