170 години читалища в България - история, настоящe и бъдеще

/КРОСС/ 170 години след създаването на първото българско читалище страната вече разполага с близо 3600 такива институции. От тази седмица всяко едно от тях вече е видимо онлайн благодарение на интерактивна карта, създадена специално за целта. Тя показва активността на читалищата и предоставя данни за тяхната библиотека, културни състави и социални дейности.

Първото читалище е създадено на 30 януари 1856 г. в Свищов. По същото време се появяват и читалищата в Лом и Шумен - на стратегически места по Дунава, като центрове на европейската култура.

Читалищата са били центрове на просветата, модерността и културния обмен. В тях са започнали своето развитие личности като Захари Стоянов, който описва как първоначално се е страхувал да влезе, защото „там имало хора с костюми". Читалищата не са били просто пазители на традицията, а институции, внасящи светлина и знания в обществото.

Картата разкрива, че няма населено място в България без читалище - дори там, където няма училище, здравно заведение или детска градина, читалището често е единственото място за социални и културни дейности.

„В градовете читалищата функционират като школи за музика, танци и театър. В селата изпълняват и социални, здравни и информационни функции. Те са библиотеки и най-вече - място за общуване, което никаква технология не може да замести", казва директорът на фондация „Народни читалища" Юрий Вълковски.

Много читалища се намират в сгради-паметници на културата, които се рушат. Системата за финансиране често е механична и не стимулира активните институции. Например селските читалища получават около 5000 лева годишно, което едва покрива разходите за осигуровки, докато градските могат да разполагат с близо 1 милион лева.

„Не става въпрос само за пари, а за разпределението им и за подкрепа на активните читалища. Всяко читалище трябва да има база, осигуряваща минимална сигурност, достойна заплата за поне един човек и средства за дейности. Над тази база трябва да се надгражда чрез проектно финансиране и стимулиране на активността", обяснява Вълковски.

„Гражданите трябва да се върнат в читалищата - не просто като потребители, а като активни участници. Читалищата са народни, защото са на хората. Те дават възможност за общуване, култура и образование, особено там, където другите институции не достигат", казва Вълковски.