Николай Дойнов: Читалищата тръгват на кръстоносен поход срещу простащината

Отговори на тези въпроси са залегнали в новата ми книга, която се казва "Управление на читалища", тъй като аз стигнах много дълбоко в биоса, да го кажем така, най-метафорично, на читалищата. Всички словесни протези трябваше да се свалят, за да се види характерът, лицето на днешното читалище, да се погледнат механизмите, които в момента функционират и да се насочат усилията на тяхното коригиране, ако това е наложително. Днешното читалище е една сложна машина и в нея не бива да се пипа със счупени отвертки.Казал съм го и пак ще повторя, че много трудно се създава читалищен специалист. Като се говори за читалищен мениджмънт се говори малко на високо, малко на ангро. По този начин се губи същността на читалището, защото читалището е гражданска организация. Мениджмънт е необходим точно в тези неща, които читалището предлага като продукт - това са школите, танцовите колективи, мениджмънт на библиотеката и отделни нейни единици. И това е една съвкупност от умения, които читалищния специалист следва да притежава. Не на последно място бих искал да изтъкна, че днешното читалище е призвано да иницира културни политики. И в тази връзка разчитам на европейската мрежа на социокултурните центрове от Брюксел, на международната фолклорна организация „IGF" , която се занимава професионално с фолклор, нейният президент беше гост на нашия конгрес, разчитам на хора, които са намерили съвременното решение на стародавни традиции.

Очаквам, разбира се. Аз не очаквам премиерът да говори неща, които не е премислил. Разбира се, че очаквам да се случат и други неща в читалищата, да се намерят пътеки читалищата да се включат активно в усвояването на европейските фондове, защото досега много трудно едно читалище можеше да кандидатства по някоя от оперативните програми, поради една проста причина - то няма собствени средства, с които да бъде гарант за собствения принос в създаването на даден проект. Разчитам, че биха могли да се намерят механизми, чрез които читалищата да участват все по-активно в усвояването на еврофондовете и по програмите на земеделското министерство и на министерството на регионалното развитие. Така че предстои доста работа, която трябва да се свърши.

Вчерашният концерт, например, по повод 100-годишнината на Съюза на народните читалища, беше посетен изключително от млади хора. Създават се едни форми на общуване, когато младите хора намерят своя клуб по интереси. Много млади хора са в читалищата, но моята идея, която и днес обявих на колегите си, е младите хора да започнат да влизат в читалищните настоятелства, да трупат опит в отговорността да бъдеш настоятел на отделното читалище. А това е вече сериозното дело, защото младите хора посещават читалищата, от деца до младежи, особено в градчета, където читалището е всичко, младите хора са много близо до читалищата, някъде даже има направени заведения за тях, където могат да обменят мисли, да се запознават, да се влюбват, което е нормално. Но истината е, че те трябва да започнат да влизат в ръководствата на читалищата, това е теза, която аз смятам, че е много силна, и че тя ще бъде подкрепена от всички.

Безспорно материалното взе връх над духовното. Тук няма две мнения, стремежът към открити спортни коли е по-силен от стремежа да прочетеш „Сто години самота" от Габриел Гарсия Маркес . Но в крайна сметка всичко ще дойде на мястото си, защото не може духовният човек да бъде изтикан в ъгъла от една самозабравила се медийна прослойка, която гони само парите и в крайна сметка опошлява всичко наоколо. Да, съгласен съм, голотата, например, продава. Това е стар западен трик да се продадат сурогати, да се продадат неща, които нищо не струват и все пак да се формира печалба за този, който произвежда тези неща, но аз смятам, че българският народ е много силен в своята духовност и казано така чисто по махленски, на хората им писва, хората са уморени от пошлостта, хората са уморени от простотията, от простащината, хората искат нормално човешко общуване, искат нормална култура. Искат като отидат на театър да не гледат голи жени, а да гледат хубави пиеси, когато отидат на пиеса на Шекспир да не играят само мъже, защото така било модерно и защото така било в Средните векове, а да гледат една съвременна, богата, разкошна постановка по Шекспир с преводите на Валери Петров. Може да направим един много широк обществен дебат за възпитателната роля на културата, за българското изкуство и една от инициативите, която смятам да подема в близко бъдеще, е завръщането на българските писатели в българските читалища. Аз самият съм член на Съюза на писателите вече 20 години и преди това съм бил член на кабинет на младия писател, от дете се занимавам с литература и считам, че България има много големи писатели, които ние трябва да ги покажем обратно на хората. Да си представим например в едно читалище рецитал на Валери Петров, трябва да ви кажа, че ако се случи това нещо няма да има в салона празно място. За това говоря, хората помнят и обичат своите автори и своите певци.