Проф. Денчев: Читалището е институция, която успя да докаже себе си през вековете

Как читалищата днес се вписват към новите условия, към променящите се ценности и чалгата?
Читалището е една, бих казал, позитивно-консервативна институция, имайки в предвид възможността да се запази българската духовност и идентичност. Но читалището е и много адаптивно към времето, в което се развива. В това се крие и отговорът на предишния Ви въпрос. Струва ми се, че читалището е една институция, която успя да докаже себе си през вековете и успя да наложи линия на поведение, адекватна на развитието на българското общество. В тази връзка, промените, които се извършват в обществото, се приемат от читалищата постепенно, може би малко трудно, но ние се съобразяваме с тях, когато те вече са факт. Читалището се променя, появяват се нови форми, които са приложими в него. Виждате, че и икономическата криза оказва влияние върху цялото общество и е невъзможно читалищата да останат финансови острови на благоденствие. Ние намираме начин да се приспособим, независимо от всичко, но не се и примиряваме с това. Разговорът с министър Вежди Рашидов, който водихме в министерството, беше свързан с това, че ние гледаме с разбиране на проблемите на българската култура, българското общество и държава, но държим да получим това, което читалищните дейци са заслужили, и се надяваме, че в диалог с министерството ще намерим разковничето.
Искам да обърна внимание на една друга характерна особеност на днешното общество - има хора, може би подтикнати от политически дейци по места или от хора от местното управление, които смятат, че читалището може да се осъзнава грубо казано като „механизъм за делене на държавния бюджет". В Закона за читалищата се казва, че едно читалище може да се създаде след формално изпълнение на посочените изискванията, след една година да се регистрира в Министерството на културата, и да започне да получава държавна субсидия. Появиха се десетки нови такива, но те могат да бъдат наречени като други институции, но не и като читалища. Те съществуват на роднинска, политическа или партийна основа и искат да се докопат до държавния бюджет. Мисля, че това не е тенденцията за развитието на българското читалище - трябва да има ясен критерий кога, как и по какъв начин може да се създаде едно читалище. Тук аз виждам ролята на Съюза на народните читалища - да защитава истинската българска национална духовност. Разбира се, има и новосъздадени читалища, които отговарят на всички изисквания, но не бих искал да давам примери - има такива в цяла България, но, както казах, има и стотици, които просто чакат да се наредят на държавната софра.

С какво читалищата привличат младите днес?
На първо място те привличат младите със своята тайнственост. Младите искат да се запознаят с това как техните предци са се групирали по определени интереси, как са се веселили заедно, как са ходили на екскурзии, как са се обучавали заедно да играят народни и други танци. Подражавайки на по-старото поколение, младите започват да посещават читалищата. От друга страна, така те започват своята читалищна дейност и намират полза от това - съвременни форми на социално общуване като работа с интернет, нови рок, поп и джаз състави, обучения по народни и съвременни танци. Тук младият човек получава всичко, от което се нуждае, изгражда съпричастност към своите приятели, близки и хора, които споделят същото желание да участват във форми на любителско творчество.

Как ще отбележите този юбилей?
Това е най-големият юбилей, който ще се чества в българската държава тази година. Тук бихме могли да споменем честването на Априлското въстание. Но по отношение на духовността това наистина е най-големият юбилей - сто години от създаването на българското читалище. Мисля, че по света България е известна именно с това: с азбуката си и българското читалище. Разбира се, има и културно исторически факти и представители на културното ни наследство, но азбуката и читалището са основното, с което се свързва и осъзнава България. Затова аз смятам, че денят на българското читалище заслужава да бъде отбелязан подобаващо. На 23. май в зала едно на НДК ще се състои с грандиозен концерт от състави на любителското творчество, който да покаже България достойна пред Европа и пред света като европейска страна, в която се развива самобитна култура, съхраняваща българския идентитет. Читалището е нещо уникално българско. Много често се спекулира с факта, че Европа казала еди какво си. Важно е, разбира се, какво казва Европа, но още по-важно е какви са българските традиции и как те трябва да се запазят. Ако беше така лесно да се пренебрегват националните традиции, то защо например в Англия движението не се обърне наобратно, както е в останалата част от ЕС. Това са някои характерни особености, които са много близки до народа, и народът не би могъл да се откаже от тях, защото в противен случай ще стане една резистенция към тези мерки и те няма да бъдат нито популярни, нито ще се приемат от народа. От това ще загубят и политици, и държавници, и целия народ. Би трябвало да се съобразяваме с българските национални традиции и творчески да прилагаме тези постановки, които някой се опитва да ги налага отвън, членове на една по-голяма общност от държави - ЕС.

Предвижда се и създаването на общонационален организационен комитет. Каква ще е неговата задача?
Аз ще бъда председател на комитета, заместник-председател ще бъде д-р Даниела Петрова - председател на Комисията за култура към НС. Комитетът покани да вземат участие и министъра на образованието, кмета на София, председателя на Народната банка, двама върховни съдии на Касационния съд. Елитът на българската интелигенция е поканен да вземе участие в Националния комитет за честване на сто години от създаването на първото българско читалище. В средата на март този национален комитет ще проведе първото си заседание в една от залите на НДК. Задачите на организационния комитет са свързани с организиране на честванията - не само на националното честване, но и на юбилейните чествания на повече от 80 български читалища, откриване на балереф с образа на проф. Иван Шишманов, издаване на няколко книги - едната е свързана със 100-годишнината на читалищния съюз, другата е антологичен сборник за председателите и ръководствата на читалищния съюз, издаване на специални броеве на в. „За Буквите" и на читалищен вестник. Направихме постъпки пред БНБ за издаване на юбилейна монета за Съюза на народните читалища. Същото ще искаме да направим с МТИТС за издаване на марка, посветена на юбилея. Ще направим и една международна научна конференция през септември за българските читалища и законодателствата, третиращи проблемът за читалищното дело в България.