Парламентът прие на второ четене промени в Закона за кредитните институции

/КРОСС/ Парламентът прие на второ четене промени в Закона за кредитните институции. С тях се въвеждат две европейски директиви, по едната от които Европейската комисия е започнала процедура срещу България. Три часа продължи четенето на доклада по законопроекта в пленарната зала.

С приетите изменения се допълват изискванията за независимост на служителите и членовете на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ), както и на регламентацията за извършване на оценки за надеждност и пригодност на членовете на ръководните органи и на заемащите ключови позиции в банките. Съгласно европейска директива нито един член на управителния орган, с изключение на управителя, назначен след 11 януари 2026 г., не може да остава на длъжност повече от 14 години.

Допълва се регламентацията за независимост и прозрачност на служителите и членовете на Управителния съвет на БНБ в качеството ѝ на орган за банков надзор, както и за извършването на оценки за надеждност и пригодност на членовете на ръководните органи и на лицата, заемащи ключови позиции в банките.

Депутатите приеха членовете на управителния съвет и служителите на БНБ да подават декларация за интереси, в която да декларират информация за притежаваните от тях имущество, капиталови инструменти, облигации, взаимни фондове, инвестиционни фондове, смесени фондове, хедж фондове и борсово търгувани фондове, които могат да породят съмнения за конфликт на интереси.

Промените предвиждат хармонизиране на изискванията за уведомяване и надзорните правомощия по отношение на пруденциално значимите трансакции, извършени от банките, и доразвиване на националния режим за лицензиране и осъществяване на дейностите от клонове на банки от трети държави, включително надзорните правомощия на БНБ за осигуряване на спазването на приложимите пруденциални изисквания.

Банка със седалище в трета държава може да извършва банкова дейност на територията на България след получаване на лиценз от БНБ като клон на банка от трета държава. Това изискване не засяга договори, сключени преди 11 юли 2026 г.

Предвидени са две категории клонове на трети държави, които във всеки момент трябва да поддържат определен минимален гаранционен капитал.

Измененията предвиждат също, когато клон от трета държава в България е част от група от трета държава, в която съвкупната стойност на активите на всички клонове от трета държава в Европейския съюз от същата група е равна или надхвърля 40 милиарда евро, БНБ да извършва оценка за определяне на този клон като системно значим и дали той поражда значителни рискове за финансовата стабилност на Европейския съюз или на България. Тези промени влизат в сила от 11 януари 2027 г.

Въвежда се и възможност БНБ да налага периодична парична санкция за всеки ден неизпълнение на законови задължения или на решения на надзорния орган, докато продължава неизпълнението. Периодичната парична санкция не може да бъде наложена за срок, по-дълъг от шест месеца. На банка, инвестиционен посредник, финансов холдинг или финансов холдинг със смесена дейност, ще се налага периодична имуществена санкция в размер до 5 на сто от средния дневен нетен оборот, като средният дневен нетен оборот е общият годишен нетен оборот, разделен на 365.

Измененията предвиждат също така, за членовете на управителния и на контролния орган, лицата от висшия ръководен персонал, лицата, заемащи ключови позиции, периодичната имуществена санкция да е в размер до 50 000 евро.