Чочо Попйорданов можеше да изкачи върха, но и да не се провали при слизането

/КРОСС/ Съюзът на артистите в България цитира Чочо Попйорданов в деня, в който актьорът трябваше да навърши 56-годишна възраст.

“Не се притеснявам от стареенето. Освен бунтовническа и попска моята фамилия е и планинарска. Знам, че качването на върховете е в основата на мисията на всеки един от нас. Но това, което съм научил от дядо ми, от баща ми и от себе си, от собствения си опит, е, че е много хубаво да можеш и да слезеш. Защото повечето хора губят силите и се провалят тъкмо при слизането”. Думите са на Чочо Попйорданов. На днешния ден се навършват 56 години от неговото рождение.

Актьорът почина през 2013 година, навръх Великден вследствие на черепно-мозъчна травма след падане от 2-метрова височина на Боянските гробища.

Син на дългогодишния директор на Киноцентър “Бояна” и генерален директор на БНТ Иван Попйорданов, когото познаваме като общественик и виден планинар, Чочо произхожда от родолюбив български род от град Велес. Прадядото на Чочо е първи братовчед на македонските революционери – войводата Миле и по-малкият му брат Йордан Попйорданов-Орце, водачът на солунските атентатори.

Петър Попйорданов, Чочо, завършва ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1989 г.. Неговата специалност е актьорско майсторство. Той е ученик на Крикор Азарян и Тодор Колев. Чочо Попйорданов играе в театър “София”, Малък градски театър, а от 1994 в Народния театър “Иван Вазов”.

Най-известните му театрални роли са в постановките “Сън в лятна нощ”, “В полите на Витоша”, “Бурята”, “Човекът, който прави дъжд”, “Кимоно” и др.

Чочо Попйорданов се снима и в редица филми. Най-известните са “Вчера” (1988), “Адио Рио” (1989), “Любовното лято на един льохман” (1990), “Вампири, таласъми” (1992), “Сезонът на канарчетата” (1993), “Граница” (1994) “Испанска муха” (1998), “След края на света” (1998), “Дунав мост” (1999) и др. На малкия екран е известен с участието си в телевизионното шоу “Клуб НЛО”.