Психолози: Предновогодишната депресия е мит

/КРОСС/ Предновогодишната депресия не е отделно психологическо заболяване, а само следствие от други ментални проблеми. Основната причина за нейното развитие е опитът да се направи равносметка на отиващата си година, смятат психолозите.

Времето преди Нова година за много хора е време за равносметка, а хората оценяват по различен начин онова, което им се случило. Ако човек е склонен към депресивни състояния, то и изводите, които ще си направи, ще бъдат аналогични.

Ние невинаги оценяваме обективно своите успехи. Пътят, който ни е извел до тях, понякога е дълъг и изтощителен, че когато достигне целта, човек вече не е в състояние да изпита щастие, заяви клиничният психолог Владимир Крупин, цитиран от БГНЕС.

Според него, колкото и да сме се чувствали зле през годинана, все има нещо добро, на което да се опрем. В този смисъл е от полза мисълта „добре е, че съм жив, това е прекрасно".

Твърдението, че „цялата година е изгубена" е само една част от интерпретацията, смята писателят и теленизионен водещ Михаил Хорс. Ако си изгубил нещо, това не означава, че си изгубил всичко. Дори самият факт на загубата може да бъде интерпретиран - в крайна сметка загубата не е нещо добро или лошо, а просто нормална част от човешкия живот. Ако човек има стабилни представи за живота, то той ще приема загубите и щетите адекватно, смята психологът.

Предновогодишната паника се дължи и на прекалените изисквания на човек към самия себе си „да успее с всичко тази година". Това е така нареченият „комплекс на отличника". Напротив, човек вътрешно трябва да си позволи да прехвърли част от задачите за следващата година, да не се справи с някои неща тази година, да си даде възможност да се отнася спокойно с претърпените неуспехи. Колкото по-спокойно се отнасяме с неуспехите си, толкова по-лесно ще ни бъде да продължим напред и да постигаме успех, подчерта експертът.

Според Хорс, има разлика между самотата като обективно обстоятелство и самотата като усещане.

Почти всеки момент в някакъв период от живота си прекарва в самота, но далече не всички изпадат в депресия по тази причина. Не ви е необходим друг човек, за да се чувствате комфортно и да се радвате на живот. Той ви трябва, само ако от детството си сте обременени с определена социална програма, според която, ако не откриеш половинката си, си нещастен и непълноценен. Израснал с подобни мисли човек е по-вероятно да изпадне в депресия, когато остане сам.

Ако обаче човек гледа трезво на живота и разчита на себе си, той няма да страда от самота, подчертава Хорс.