В Дананг плажът не значи скука, а приключение

/КРОСС/ За повечето българи Виетнам е смътен спомен за усърдни гастарбйтери, дошли у нас по линия на социалистическото сътрудничество, евтино кафе със съмнителен аромат и островърхи сламени шапки. От всичко изброено верни са само шапките. В днешен Виетнам, или поне в Дананг, не срещнах човек, който да знае къде е България, камо ли, че негови сънародници са строили пътища и заводи у нас. Кафето не е евтино, но пък има незабравимо ухание и туристите го купуват, опаковано като сувенир. И островърхите шапки също са за тях. Виетнамците предпочитат световните модни марки. Впрочем, и пълчищата велосипеди са заменени от новички мотоциклети. Само правилата за движение са непроменени - пресичате на собствен риск, дори и на зелено.
Както вече се досетихте, ще ви водя до Виетнам.

Може да не сте чували за виетнамския град Дананг, но със сигурност в социалните мрежи сте ахкали пред две от забележителностите му. Единият мост - Голдън бридж поразява въображението с архитектурната хрумка да бъде придържан от гигантски човешки ръце. Той е най-сниманият и показван обект в Инстаграм за 2018 година.

Видео с другия - Драгън бридж от месеци събира лайкове във Фейсбук. Във вечерните часове главата на дракона, преминаващ през него като мантинела, бълва огън.

Извън „мостовите" места за туристическо поклонение, Дананг може да се похвали с 32 километра плажна ивица, поръбила крайбрежието на Южнокитайско море като азиатска шевица. Казано накратко - този виетнамски курорт е всичко онова, което нашите черноморски летовища вече не са. Тук планината слиза до брега и нежно целува водата без бетонни препятствия. Пясъкът е ситен, бял и само пред големите хотели „нашарен" с чадъри и шезлонги, спасителни постове и шатри за водни спортове. Заведенията се гушат под палмите извън широкия поне 20 метра плаж, а в хотелите „на първа линия" не могат от балкона да си топят краката в морето. Местата за отсядане са чак оттатък шосето. Нищо, че са представители на най-големите вериги в света.

Един от тях, разположен извън града, е открит през 2017 година специално за срещата на Тръмп, Путин и Си Дзинпин и в него на видно място се пазят столовете им под тежък 2,5 тона кристален полилей. Курортът се гордее с най-дългия басейн във Виетнам - цели 250 метра, който спира при първите песъчинки.

Списание „Форбс" класира плажовете на Дананг сред най-красивите на планетата. Bac My An е централният плаж на Дананг и често го наричат Китайския, защото е предпочитан от поданиците на Поднебесната империя. Това е любимото сборно място на сърфистите - тук всяка година се провеждат състезания и поклонниците на този спорт го окупират от септември до декември, когато вълните са подобаващи. През май в Дананг се провежда прочутият фестивал на фойерверките с пиро-участници от цял свят, вкл. и „Огнена хризантема" от България. През март там е най-големият във Виетнам празник на цветята.

Ако вече се чудите къде е този Дананг - намира се на брега на Южнокитайско море в северната част на Виетнам, на 759 км от столицата Ханой и на 960 км от град Хошимин, популярен повече като Сайгон. Населението му е около милион, а общата площ 1283 кв.км. Но тези факти в съчетание с информацията, че градът е традиционно голямо пристанище не бива да ви отказват от идеята да го посетите. Пояснявам: практически селищата са две. Курортната част е отделена от типично градската от река Хан, която е широка неколкостотин метра. На Запад са кадаифът от улици с рева на мотопедите, магазините и местното население. На изток от реката е кротката туристическа зона със зелени оазиси, луксозни хотели, не особено интензивно движение и някой и друг мол.
И понеже още от времето, когато в Дананг са изпращали на почивка американските войници от близката военна база, са осъзнали, че природните дадености не са достатъчни, за да се привлече един гост, местните непрекъснато обогатяват атракциите. А това не е много трудно дори само с мостовете и близкото градче Хой Ан, вписано в съкровищницата на ЮНЕСКО.

Едно от приключенията е да се превърнете, макар и за ден, във виетнамски рибар. Джак Тран се гордее, че дава хляб на съселяните си, които понякога се връщат с празни мрежи от морето, докато „уловът" на туристи е безотказен. Голяма дървена лодка откарва авантюристите насред солено-сладък лиман, където осъзнават, че кръглите кошове, завързани за корабчето не са за прибиране на рибата, а своеобразни преводни средства. Необичайната форма идва от стремежа на рибарите да заобиколят старинното правило данъкът за лодката да се плаща според дължината на кила ѝ. Подсигурени със спасителни жилетки и островърхи бамбукови шапки, любителите на екстремни усещания не подозират какво ги очаква. Рибарите подхващат с греблата си вълните и започват така да въртят кошовете-лодки, че те лудо подскачат като умело хвърлени по повърхността камъчета. Ако имате морска болест, не рискувайте. Следва разходка из мистичното шумолене на тръстиката, когато рибарите с две премятания превръщат листата ѝ във фигурки на скакалци, птици и причудливи животинки, които нахлузват като пръстен на ръцете ви.

Упражнението по хвърляне на мрежа е с уговорката, че каквото уловите, това ще обядвате. Слава Богу, на шега, защото след безплодните замятания, морските вълци се превръщат в майстор-готвачи и сервират обяд. И с това талантите им не е се изчерпват. От бездънни чували наизваждат виетнамски носии и духови инструменти и след като грижливо нагиздят себе си и туристите, започват да ги учат на местни танци при застрашително клатушкане на лодката.