Има ли поводи за оптимизъм през 2012 г.

Дълговата криза дойде, за да поправи сериозни грешки и да научи правителствата да харчат по-малко. Въпреки общественото напрежение в Европа, все пак може да прогнозираме свиване на публичните разходи. В добрия сценарий това може да означава свиване на икономиката за кратко и после бързо възстановяване. В по-лошия сценарий това ще става бавно, нерешително, съчетано с изнервени пазари и вероятно много по-бърза инфлация. За предпочитане е първия сценарий, но засега няма основание да смятаме, че е по-вероятен, пише Георги Стоев от Индъстри Уоч.

България се намира в стагнация независимо от данните за положителен ръст на БВП (2.3% за 12-те месеца до септември). Броят на заетите постоянно намалява от и по последните данни е с близо 400 хил. по-малко спрямо 2008 г. Инвестициите в основен капитал са другият важен показател, който не показва съживяване - измерени в реално изражение данните показват намаление на годишна база.

Това са негативни последици от глобалната криза през последните три години. Към тях трябва да прибавим и проблемите на българската икономика, които са дългосрочни и фундаментални, и чието присъствие трудно може да отдадем на външни фактори. Особено важна е изключително ниската икономическа активност на българите. Над 1 млн. българи на възраст между 25 и 65 години изобщо не участват на пазара на труда в България.

Така стартираме 2012 г. Все пак къде може да търсим основание за оптимизъм за бъдещето?

На първо място, дълговата криза е всъщност полезна. Тя би следвало да свие държавното присъствие в стагниращата икономика на Европа. Това ще доведе до по-големи шансове за растеж, включително за периферни и малки страни като България. Българските износители може да преживеят няколко тримесечия на свиване на поръчките от запад, но в по-дълга перспектива ще трябва да отчетат отново ръст.

Износителите все повече започват да включват по-малки и гъвкави фирми за производство на части и компоненти за индустрията в Европа. Все още големият износ се базира на суровините, но това ще се променя. Новите работни места ще бъдат отново в преработващата промишленост, която изгуби най-много по време на кризата - там наемния труд се сви със 127 хил. позиции или над 20%. За сравнение строителния сектор се сви със 71 хил. работни позиции, но строителството изглежда по-трудно ще възстанови тези нива на заетост.

Към момента оставаме спокойни за българската финансова система. Показателите на банките са стабилни и не очакваме сътресения, включително внесени отвън по линия за закъсали банки в Западна Европа. Нещо повече, кредитът за бизнеса може би ще започне да набира скорост през 2012 г. Последните данни за кредитирането към реалния сектор показват ръст макар и бавен в сравнение с предкризисните нива. Това показва, че добрия бизнес все още може да разчита на финансиране въпреки по-консервативния подход на банките след рецесията. Дългът на частния бизнес към банките се увеличи с около милиард лева за година по последни данни.

Номиналният ръст на икономиката се засили в последно време. Това в голямата си част се дължи на инфлация, но все пак има значение - най-малкото за изпълнението на бюджетните очаквания. Измерен в левове, БВП доближи 75.7 млрд. лв. или 6.7 млрд. лв. повече спрямо година по-рано. Харчовете за инвестиции в основен капитал, въпреки че остават с около 5.3 млрд. лв. по-малко от предкризисните нива, показаха леко увеличение в последните данни. Вносът на инвестиционни стоки расте без прекъсване през последната година и малко.

Особено интересни като източник на оптимизъм изглеждат данните за вноса. В икономика, която не може да произведе доход, не бихме очаквали да има възможности да внася много стоки отвън. След 2008 г. най-силно беше свиването на вноса на дълготрайни потребителски стоки, но все пак последните данни показват някакво съживяване на този сектор. В сектора на суровините някои дори възстановиха нивата си на внос от преди кризата (химикали), а други показват бързо догонване (метали и руди).

Инфлацията на лева и еврото се съдържа в повечето от данните, които показват някакъв ръст. Нейното друго лице е загубата на покупателна способност у хората, които получават доходите си и държат спестяванията си в тези валути. Инфлацията остава и риск номер едно пред политическия избор в Европа. Нейните ефекти - в случай че с нея се закърпват бюджети и се спасяват някои банки - са не само обедняване на средния европейски потребител, но и дълбока политическа несигурност за утрешния ден.