Бюджет 2027 под знака на нови данъчни правила

/КРОСС/ В публичното пространство вече се обсъждат планираните промени в данъчната система и ефектите от въвеждането на извънредни налози за следващата година „Категорично, когато държавата облага с допълнителна данъчна тежест който и да е сектор и ефективно изтегля ликвидност от банковия сектор, това нещо се пренася върху потребителите", това коментира председателят на Управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев в ефира на „Здравей, България" по NOVA.

Във връзка с намерението на финансовото министерство да въведе еднократен данък от 33% върху т.нар. свръхпечалби на банките, телекомите и застрахователите, Кръстев посочи, че това липсва в икономическата теория. „Въпросната свръхпечалба не може да бъде определена по никакъв начин така. Дори новопоявилият се термин включва някаква форма на извънредност или съсредоточаване в конкретен сектор, а тук виждаме, че са включени сектори, при които няма нищо извънредно", обясни икономистът. По думите му лихвите на търговските банки се определят от референтните стойности и от начина на финансиране на самите институции, което означава, че налагането на подобен данък ще се пренесе върху потребителите чрез по-скъпо кредитиране и по-високи такси.

Относно планираното повишаване на данъчните оценки на имотите с 30% през 2027 г. и последващи увеличения през следващите години, икономистът Стоян Панчев направи конкретни изчисления. „Ако приемем, че имаме 100 евро данъчна оценка, с 30% отгоре става 130 евро. Втората година имаме 35% увеличение, само че не на повишената стойност, а отново върху първоначалната база, и става 165 евро. Третата година пак добавяме 35% към първоначалната база и имаме удвояване в края на този тригодишен план", пресметна Панчев.

Икономистите коментираха и предложението за облагане на ваучерите за храна със 7% данък, придружено от вдигане на лимита им до 200 евро. „Идеята да се увеличава номиналът и квотата е правилната посока, но да се сложи данък върху мярка, която на практика има за идея да бъде освободена от данъци и осигуровки, е нонсенс", категоричен е Стоян Панчев. Той допълни, че подобна мярка е стъпка към елиминирането на ваучерите като форма на допълнителна социална придобивка за работещите. Според него този данък ще трябва да се плати от някъде и много хора ще очакват работодателите да го компенсират, което означава, че или служителите ще получават по-малко като реална стойност, или бизнесът ще трябва да поеме разликата.

От своя страна Михаил Кръстев подчерта, че тези екстравагантни идеи не носят реален нетен позитивен ефект за бюджета. „Доходната политика зависи от условията за икономическа активност - колко добри са условията за правене на бизнес и за инвестиции, а не толкова от това какви нормативни актове ще се приемат, за да нарастват доходите. Колкото повече бизнес има, толкова по-високи ще са възнагражденията, не е нужно държавата да допринася чрез нови и нови нормативни актове", обобщи председателят на Съюза за стопанска инициатива.