Слатински: Обществото деградира, изражда се, става уродливо и жестоко към по-слабите

/КРОСС/ Биологическото (животинското) работи повече с опасности и заплахи. Социалното (човешкото) работи повече с предизвикателства и рискове.
- Опасностите и заплахите пораждат страх и агресия. Те са пряко свързани СЪС и действат ВЪРХУ примитивната част на човешкия мозък, тази на инстинктите и рефлексите.
- Предизвикателствата и рисковете пораждат мобилизация и стремеж към натрупване на знания (себеактуализация). Те са пряко свързани СЪС и действат ВЪРХУ когнитивната (познавателната) част на човешкия мозък, тази на анализа и синтеза.

Деградацията на общественото ни съзнание от социалното към биологическото води именно до това, до което е довело - всичко, което се случва или може да се случи се възприема от нашето общество (или от все по-големи групи от него) именно като опасности и заплахи - напр. демокрацията, пазарната икономика, присъединяването към Европа, необходимостта от повече лична отговорност за съдбата си; т.е. отрищват се (почти) животински страхове и агресии, вместо - ако бяхме разумно и жизнено, целеполагащо и целепостигащо общество - да се отприщват стимули и стремежи за социални мобилизации и натрупвания на знания за себе си, за средата, за процесите и перспективите пред нас.

Тези разсъждения подкрепят моята многократно споделяна теза, че като цяло Преходът - с неговото деструктивно и почти (полу-) криминално, изпълнено с несправедливости и безумия протичане, и особено последните десетина години на постпреходното проолигархично статукво, действат на обществото ни оскотяващо и озверяващо, разсоциализиращо и разнормализиращо и то деградира, изражда се, става уродливо и жестоко - към по-слабите и по-бедните, по-честните и по-почтените.

За мен е несъмнено, че именно последните десетина години след време ще бъдат описвани като социална и морална трагедия на българското общество; като изключително вредни за него, за държавата и гражданите; като експанзия на некомпетентността и даже на некадърността на управлението; като контрареволюция на невъзпитанието и просто на простотията; като разпиляване и дори разграждане на ценностите; като свирепо и бездарно профукани шансове за европеизирането и модернизирането на България.

Проф. Слатински, Фейсбук