По-високи заплати, за да се стимулират демотивираните българи

/КРОСС/ Повишаване на работните заплати да бъде на дневен ред през следващите години, както и регионализиране и индивидуализиране на политиките са най-важните мерки, които трябва да се вземат, за да се реши проблемът с демотивирани българи. Целта на мерките е да привлече демотивираните към пазара на труда. Това стана ясно по време на конференцията "Демотивираните българи - проблем или възможност?"

Изследване в началото на ноември на Института за икономика и пазарни отношения показва, че над 300 000 души в работоспособна възраст не работят, не учат и не си търсят работа чрез бюрата по труда. Те представляват огромен резерв - 10% от работещите, но не допринасят за солидарните социални системи. Тази група генерира бедност и маргинализацията.

От конференцията стана ясно, че трябва да се изработи система от стимули и санкции, за тези които отказват да си търсят работа.

Много от демотивираните българи биха си потърсили активно работа, ако бъде осигурена адекватна подкрепа за грижа за семейството.

Процентът на демотивираните жени с висше образование на възраст между 30-39 г. е по-висок, за това стимулирането им да се върнат на работа би намалило значително броя на хората с висше образование, които не работят и не си търсят работа. Това предполага облекчени условия за отглеждане на деца. Затова мерките, които трябва да се вземат е да се осигури безплатен и гарантиран достъп до детски градини, регулиране на болничните дни за родители на малки деца, социални услуги към подпомагане в дома.

Ивайло Калфин - бивш социален министър, заяви, че демотивираните са хора между 18-54 г, които не работят и не са регистрирани в бюрата по труда. Той обяви, че за него изненадващо в изследването е, че показва резултат, който да се разгледа като основен извод - трябва да се смени парадигмата, с която се прави политика за демотивираните българи.

„Тези 300 000 нямат интерес към политиките, които се правят за тях".

На база на изследването са извадени и характеристиките им - 66% са със средно и висше образование, при ромите е завишен процентът, като образованието е по- ниско. Повечето от тези 300 000 са млади хора.