Поглед към бъдещето: Изкуственият интелект разпознава заплахата от депресия години преди появата на симптомите

/КРОСС/ Изкуственият интелект ще може да предсказва развитието на депресия при хората, съобщава SCMP. В Китай е разработен уникален модел на изкуствен интелект, който може да предскаже риска от развитие на заболяването четири години преди появата на симптомите. Крайните резултати от медицинските тестове напълно съвпадат с прогнозите на изкуствения интелект, отбелязва статията.

Учени от университета в Шънджън анализираха как тийнейджърите реагират на израженията на лицето на хората и идентифицираха ранните симптоми.

Китайски изследователи са създали модел с изкуствен интелект, който може да предскаже дали човек е изложен на риск от депресия четири години предварително.

Изследователи от университета в Шънджън цитират официална статистика: над 332 милиона души по света страдат от клинична депресия, а заболяването е много трудно за лечение.

Ако лекарите могат да идентифицират предварително тези, които са изложени на риск, и да осигурят навременни превантивни мерки, това ще спаси милиони животи.

За да обучат невронната мрежа, учените са използвали резултатите от два европейски клинични теста, включващи юноши.

Специалисти наблюдавали младите хора на възраст 16, 19 и 23 години. Те били подложени на ЯМР сканирания, взели кръвни изследвания и били помолени да попълнят въпросници за откриване на ранни признаци на заболяването.

Китайски учени внимателно проучили събраните данни и разработили алгоритъм, базиран на тях. В крайна сметка моделът се научил да предсказва кои 19-годишни ще развият депресия до 23-годишна възраст. Резултатите от крайните медицински тестове напълно съвпаднали с прогнозите.

При създаването на модела учените са разчитали на това как мозъците на участниците и техните импулси реагират на лицата на хората. Според изследователите, здравите хора лесно разчитат емоциите на другите и се държат съответно - например, те реагират топло на усмивка.

Когато сте депресирани, този механизъм се разпада и чувствате, че околните са ви ядосани.

 „Нашите открития показват как генетичната предразположеност променя емоционалното възприятие, което може да е ранен признак на заболяване. Предлагаме дигитален маркер, който би могъл да помогне за идентифициране и предотвратяване на депресията в най-ранните ѝ етапи", отбелязва Лу Хан, доцент в Училището по изкуствен интелект в университета Шънджън.

В статия, публикувана в последния брой на списанието Science Advances, учените подчертават, че нарушеното емоционално възприятие е ключов симптом на депресията. Авторите добавят, че такива пациенти са склонни винаги да предполагат най-лошото у хората.

Основният проект, наречен Imagen, стартира в четири европейски страни още през 2007 г., за да проучи подробно как това психично разстройство се развива и прогресира при по-младото поколение.

По време на тестовете тийнейджърите са били подложени на ЯМР сканирания и са им били показани снимки на ядосани, щастливи и неутрални лица. Екипът на Лу Хан е изследвал подробно мозъчната им активност. Учените са установили, че ако участниците са обърквали емоциите в лицата на другите хора и са виждали само агресия, те са били изложени на по-висок риск от развитие на депресия и тревожност като възрастни.

Използвайки тези данни, изследователите създадоха модел за дълбоко обучение, който имитира визуалните механизми на човешкия мозък и предсказва как нашите нервни клетки кодират сложни понятия, като например гняв. Установено е, че депресията е по-често срещана сред 19-годишните момчета и момичета, чиито мозъци реагират на лица през призмата на негативизма и мрачните спомени.

След това Лу Хан разработил специален дигитален маркер и го тествал в друг експеримент, наречен Stratify. В този проект изследователите сравнили депресията с други разстройства: алкохолизъм, преяждане и наркомания.

Учените са изследвали над 400 юноши с различни диагнози и са регистрирали аномалии при точно 134 индивида - тези, на които е официално поставена диагноза клинична депресия. В същото време резултатите на пациентите с алкохолизъм, анорексия или булимия не са се различавали от тези на напълно здрави индивиди.