Баща уби 6-годишния си син, след което се самоуби

/КРОСС/ Трагедия в столичния квартал "Младост" вчера. Баща наръга смъртоносно шестгодишното си дете, след което се самоуби като скочи от петия етаж на блока, в който са живеели, заедно с бабата и дядото на детето.

В момента, когато се е разиграла трагедията, бабата е била до магазина, а дядото на работа. Преди три години е имало сигнал срещу бащата за това, че е буйствал и е бил настанен в център за психично здраве в София.

Този случай е петият случай за тази година, при който в семейна среда деца намират края на своя живот, убити от свои близки или родители, коментира пред bTV Александър Миланов, Клиничен социален работник.

Но за разлика от други случаи, като случая, в който баща уби двете си дъщери съвсем наскоро, както и един от случаите с двумесечно бебе, което също намери смъртта си от ръцете на свой близък, или пък 15-годишна девойка, която също наскоро загуби живота си - тук не можем да търсим вина на службите, на социалните служби или пък на обществото, тъй като от това, което аз видях, не е имало никакви сигнали около семейството, че нещо такова може да се случи. Нито от съседи, нито от учители - нищо неприемливо, за разлика от случая, в който дори едно от децата е отишло да подаде сигнал, че е обект на зверско насилие. Говоря за един от случаите с 15-годишните деца, посочи той.

Психиатричната диагноза не е основание едно дете да бъде изведено от семейната среда и да бъде настанено извън семейството си. Ако този баща в моментите, в които е приемал медикаментите си, лекувал се е, т.е. бил е в състояние, което е било абсолютно контролирано, е бил любящ баща, въпреки всичко, което се случва в неговия живот, то ние не можем заради това, че един родител има психиатрични проблеми, да му изведем детето, коментира специалистът.

Всеки от нас може да изпадне в някаква много тежка ситуация. Може да е временен епизод, може да е трайно психиатрично заболяване, както е вероятно при този баща, но това не е причина за извеждане на детето. Друг обаче голям проблем е, че няма връзка между психиатричното здравеопазване - то, за съжаление, е задният двор на медицината в България. Това е една от системите, в които няма никаква грижа нито за лекарите, нито за средата, в която пациентите се лекуват, нито има проследяващи грижи в семейството, там, където ти живееш - да те посещава социален работник, да те посещава психолог, както е в други държави, да се уверява, че ти приемаш терапията си, да прави оценка на риска за детето, посочи Александър Миланов.

По думите му няма система за общ мониторинг.

Системата на здравеопазването неглижира психиатричната грижа. И вследствие на това неглижиране деца умират. Този баща не е убил детето си, защото се е събудил тази сутрин или вчера сутринта с идеята: „Ще убия детето си." Най-вероятно се е случил някакъв психотичен пристъп, може да е някаква декомпенсирана реакция. Всичко може да се е случило в няколко секунди. Ние не знаем какво се е случило в ума на този баща, отбеляза клиничният социален работник.

От гледна точка на семейната това дете е било при баба си и дядо си, които са наблюдавали своя син. Така че ние не знаем какво се е случило.

Но друго трябва да ни тревожи. Трябва да ни тревожи, че ако на някого му се случи нещо подобно, той няма къде да отиде да се лекува, защото психиатрите са препълнени с хора, които са настанени по административен ред от съда или от прокуратурата. Нямаме достъпна психиатрична, безплатна помощ непрекъснато. В София работи само един спешен кабинет по спешна психиатрия. Оттам, ако няма къде да те настанят, линейките обикалят страната, за да закарат човек с психиатрично заболяване. Ако не го намерят, го пускат. Няма какво да се направи. Ти не можеш да задържиш един човек, докато на следващия ден, на последващия, другата седмица или другия месец не се намеси съдът, за да те настани принудително, обясни специалистът.

По думите му е възможно да се стигне до такъв инцидент, без да е имало сигнали по-рано в поведението на бащата.