Фотографска изложба на евродепутата Христо Петров и на основателката на Фондация „Код Участие“ Анета Тенева в ЕП

/КРОСС/ Краят е щастлив, но историите са трудни, разтърсващи, вълнуващи и понякога крити с години. Всички тези истории са български, но се разказват тази седмица в Европейския парламент. Фотографска изложба на евродепутата Христо Петров и на основателката на Фондация „Код Участие" Анета Тенева показва как историите на деца в трудна среда може да имат възможно най-добър изход за тях.

Децата трябва да участват при взимането на важни решения за живота им - това е основно правило за фондация „Код Участие".

Професионалистите от екипа работят с маргинализирани групи от хора, на които обясняват правата им и им помагат да взимат някои от най-трудните решения в живота им.

А те пък се съгласяват да застанат пред обектива на фотографа Николай Тенев.

Гергана е само на 21 години, самата тя е била изоставена и е израснала в социални домове. За нищо на света обаче тя няма да се откаже от собствените си две деца сега.

Емилия е самотна майка. Отлично знае какво е домашно насилие. И е готова на всичко, за да запази 7-те си деца.

Надка също е отгледана по домове. Омъжена е на 14-годишна възраст. Мъжът ѝ Живко има хронично заболяване, живеят бедно, но ще си отгледат всичките 7 деца.

Бисерка е родена в квартал Факултета. Най-вероятно и нейната съдба е щяла да бъде подобна, но тя избира друг път. И днес е майка на Кристиян, който говори 7 езика.

„Да, наистина, аз съм циганка от един от най-големите ромски квартали в България. Но в същото време типичната циганка е различна. През целия ми живот съм със своите различия. И както не съм приета и различна в квартала, така и имах по-различен живот, тъй като попаднах в неправителствения сектор и дълги години съм работила в различни програми и организации за интегриране на ромската общност", казва ни тя.

„След което животът ми даде този подарък, той е невероятен. И независимо от това, че се разделихме с неговия баща, той е едно прекрасно дете, което попадна в среда - това, което може би и ключовото. И независимо колко трудности сме имали, знаете - малко или не - ромската общност в България си има своите препятствия - той попадна в една среда, в която нямаше никакво значение какъв е. Нямаше значение неговият цвят, неговият етнос, той беше просто Кристиян", допълва още Бисерка.

Само че това се случва извън България.

„За жалост, това е истината. Тази среда го изгради като личност, като гражданин, който е ценен, заради самия себе си. Той няма никакви проблеми и не може да осъзнае какво означава да не бъдеш приет или да бъдеш дискриминиран", казва Бисерка.

Ивайло е психолог. Но най-много се гордее с ролята си на баща. На един син и на една малка осиновена Анна Мария. Ето я в изложбата.

„Анна-Мария е едно много буйно, будно, прекрасно дете, което не спира да бърбори и затова я наричаме Бърборана. И мисля, че основният стоеж при нея е летенето", казва ни той.

Анна-Мария е на 8 дни, когато е изоставена някъде в България. В момента Анна-Мария е на 7 години и портретът ѝ е в Европейския парламент.

Тези истории също са част от Европа, убеден е депутат Христо Петров и точно затова ги показва в европарламента.

„Както хората, които споменахте, така и хората като мен, които работят тук, са много отличаващи се един от друг понякога. И това ѝ е хубавото на Европа - че всички ние сме заедно в едно нещо, което ни дава най-хубавите условия за живот на света. И това е много лесно видимо от факта, че всеки иска да живее тук. Не иска да избяга в Русия, не иска да избяга в Китай. Всички искат да дойдат тук", казва той.

„Това е инвестиция в бъдещето на децата, това са бъдещите възрастни, които ще бъдат здрави и достойни граждани, защото всяко дете заслужава обич и семейство. Точно тази топла атмосфера ЕС подкрепя", казва Роксана Минзату, европейски комисар за социалните права.

„В последните 30 г. у нас има положителна промяна, но истината е, че все още остават деца, които нашата система за закрила на детето настанява в Центрове за настаняване, те се водят по норматив, че са от семеен тип, но нямат семейна грижа, така че за мен това е основна грижа - как тези деца наистина да бъдат в семейство, защото, както и вашият репортаж показа - силата на семейната любов е това, което трябва да даваме на всяко българско дете, без значение от етнос или затруднения, развитие", каза бившият социален министър Иванка Шалапатова.

По думите й децата и тяхната съдба се определя и е функция на политиката в една държава.

„България седма поредна година няма стратегия за децата, няма стратегия за семействата, за ранното детско развитие - това са политики, които се спират в парламента. Работа на всяко правителство е да предлага стратегическа ориентация на социалната политика, така че на първо място тя да бъде насочена към българското семейство", обясни Шалапатова.