Детските надбавки – за всички или по право

/КРОСС/ След като социалното министерство обяви, че от 1 януари 2021 г. детски надбавки ще получават вече всички български деца, независимо от доходите на техните родители, се разгоряха безброй спорове „За" и „Против", пуснаха се различни анкети, дори се инициираха подписки, пак в подкрепа или срещу въпросните 40 лв за едно дете, 90 лв за две деца и 135 лв за три деца.

Всеки има свое мнение и аргументи по въпроса „Как е най-справедливо да бъдат разпределяни детските помощи". Ето и няколко от най-дискутираните позиции в интернет пространството:

-„Браво, крайно време беше! Всички деца са равни" (най-разпространеното);

-„Децата не са равни, някои гладуват и делят коричка хляб за цял ден. Трябва да е само за най-бедните, но да увеличат парите, защото тези са много малко";

-„Писна ми от демагози в интернет, които са щедри на думи, а после никакви ги няма. Защо трябва да делим децата, всички имат нужди";

-„Да се дават само на родители със завършено средно образование, които си плащат данъците. Омръзна ми аз да ги издържам!";

-„Да се дават само на най-бедните, но не като пари, а в хранителни продукти, дрехи и учебни помагала. Иначе ще се изпият от родителите";

-„По-добре да не са пари, а данъчни облекчения и да са за всички работещи";

-„Да се трупат във влог на детето, което то да ползва за образование и нищо друго";

-„Не им искам парите, имам си достатъчно";

-„Много са малко тези пари, трябва да ги увеличат и да са за всички деца";

-„Аз си получавам детски и сега. Винаги може да се измисли начин да се надхитри държавата. Защо пък да не ги взема, след като може?";

-„Вместо да дават пари, да оправят здравеопазването и образованието";

-„Който не ги иска, да ги дарява на нуждаещи се, но да не ги оставя на държавата".

-„На мен пари не ми трябват, сама съм си отгледала децата. Ще се боря да са за бедните, които нямат. Нали затова са социални, защото са за нуждаещи се. Как така ще ги вземат всички!"

И колкото повече човек се задълбочава, толкова повече различни мнения среща, някои - разумни, други - абсурдни, а има и забавни.

Как обаче е честно да се случи

Ето две писма на майки, отстояващи две крайни позиции по този въпрос.

„Имам две деца, вече тийнейджъри, и до този момент не съм получила нито лев от държавата, с изключение на първата помощ, която се дава при раждането на дете. Това е! Нямам право на детски надбавки, тъй като доходите ни надхвърлят с много малко посочената граница. Дори и за 80% не мога да се класирам, защото и там надвишавам с цели 5 лева. С две думи - богати хора сме. И понеже сме богати, си гледаме сами децата.

Да, тези пари не са много, но 45 лв - колкото се пада на дете при две деца, могат да бъдат: яке от сезонните намаления (каквото и двамата все още нямат, а навън вече взе да вали), почти стигат за обувки (и обувки нямат, защото старите са им малки), няколко учебника (понеже образованието ни не е напълно безплатно и от 8 клас всички учебници се купуват от родителите, а до 8 клас пък се купуват задължителните за училище помагала и учебни тетрадки, които никак не са евтини), джобни за училище (те си носят храна, но понякога искат да бъдат като другите деца и да си купят също нещо)... Да изброявам ли още?

Та тези пари, макар и малко, могат да зарадват и да бъдат полезни на моите деца. Но не ги получавам, нищо че работя от години и си плащам честно всички данъци. Май проблемът ми е точно в честното. Защото моята колежка, чийто съпруг е строителен предприемач, ги получава. Но нямат брак и той е подписал документи, че не живеят заедно и не издържа децата. Така че тя отговаря на условията, нищо че реално няма нужда от тези пари. Но както обича да казва - щом ти дават, вземай. И, докато аз се чудя как точно да събера останалите стотинки преди заплата (да, понякога са дори жълти стотинки), за да купя хляб и мляко за децата (понеже ние с мъжа ми може и да пропуснем вечерята, но не и те), тя ми праща красиви снимки от поредната екзотична семейна ваканция от другия край на света. В такива случаи се чувствам като поредния глупак в тази държава, който не знае как да я преметне, за да получи нещо.

Така че се радвам, наистина много се радвам, че и моите деца ще могат да получават това, което им се полага. Вярно, не е много, но за мен и такива като мен, е нещо. Сигурна съм, че в подобна ситуация съм не само аз, а още много родители, на които съвсем малко не е достигало, за да попаднат в класацията".

Марина, София

И другата позиция.

„Значи абсолютно против съм да се раздават парите на всички поравно. Има хора, които работят и могат да изхранват децата си. Но има такива, които едва свързват двата края и живеят бедно. Ако тези пари се дадат на тях, те ще си нахранят децата и ще ги инвестират в образованието им. Изобщо не са толкова лоши, колкото ни ги показват по телевизиите. Това са манипулации. Длъжни сме да мислим и се грижим за най-бедните.

Ето, аз как мога да отглеждам цели три деца с парите, които имаме. Нямам нужда от тези 135 лв, те за нищо не стигат. Но може държавата да ги добави към парите за най-бедните. Стига сме се лакомили само, трябва да учим децата си на добро като им даваме най-добрия пример.

И не, не желая да се занимавам аз с даряването на тези пари, защото си имам достатъчно домашни задължения, за да се ангажирам и с това. Нали има държава - тя да мисли. Аз обаче съм против да се дават на всички. Точка!"

Христина, София

А вие как смятате, че е най-честно?

Дали наистина децата трябва да бъдат равни или е необходимо да има по-специални изисквания, когато се разпределят детските надбавки?