Букварно погледнато

/КРОСС/ Годината е 1885, кмет на столицата на новоосвободена България е Иван Славейков, братът на Пенчо Славейков. Модерно е кметовете да съставят буквари. В неговия буквар четем: „Бати е бит", „Димо еде бой". Оказва се, че тези изречения, с които децата се учат да пишат и четат, са често срещани примери в българските буквари от края на ХIХ и началото на XX век. Няколко десетилетия по-късно, в друго издание, откриваме малка илюстрация на учител с пръчка, който налага момче. Следва военно време и повечето изречения от упражненията по граматика описват глад и сирачета. В периода на комунизма пропагандните лозунги са навсякъде. Но въпреки обществените катаклизми и непонятните за нас моди в педагогическите методи, за които свидетелстват букварите, там винаги присъстват неизменните теми за дома, мама, тате и животните.

Авторите на „Българският буквар. 200 години в първи клас" (изд. „Просвета") Свобода Цекова и Антон Стайков са първите, които са се сетили да проследят развитието на букварите - илюстрациите им, текста, шрифтовете, от най-стария български с илюстрации, който са открили (1824 г.), до последния, по който учат децата днес.

„Букварът въобще не е толкова безобидна книга, за колкото я възприемат всички, в нея се крие целият исторически и културен контекст на епохата, през която е създаден. Често най-интересните неща не са експлицитно показани, трябва да се вгледате в някоя малка гравюра или илюстрация, да четете между редовете", казва Антон.

И двамата автори са художници и графични дизайнери, затова се превръщат във визуални екскурзоводи, които разказват българската история през неизследвания досега ъгъл на типографията и илюстрацията. „Ние не сме класическите пишещи хора, които първо да напишат текста, а после да го илюстрират. В нашата книга, която едва се събра на 159 страници, изхождахме от картинките в букварите, които често разказват съвсем различни истории от придружаващия ги текст. Букварът е консервативен жанр и съдържанието не се променя нито лесно, нито често, затова художниците намират изход от тази хватка с изобретателност в рисунките. А и художникът има много по-пряк път до детето, защото образът му въздейства повече от думите. И виждаме как дори в най-тежките времена на сталинизма художниците са се старали да компенсират и да олекотят с красиви илюстрации тежките пропагандни постулати." Илюстратори са били едни от най-добрите български художници - Александър Божинов, Вадим Лазаркевич, Илия Бешков, Любен Зидаров, Георги Атанасов и др. И може би най-примамливата част в тази книга е възможността да се чете историята през очите на децата, защото това са били техните първи книги, познания, представи за всичко, което ги заобикаля.

В началото авторите тръгват с любопитство и носталгия към винтидж илюстрацията, но скоро осъзнават, че е хубаво да разделят съдържанието хронологично и да добавят малките карета с информация за епохите, интересни източници и снимки от онези години. „Важно е информацията да бъде осъзната и представена еманципирано и сериозно, а не просто като сбор от куриозни факти. Тъй като има различни политически периоди с различни пропаганди, постарали сме се да бъдем неутралният глас, който ще представи както националистическия Закон за защита на държавата, с който забраняват на Дора Габе да пише буквари, защото е еврейка (а нейният е един от най-хубавите, заедно с илюстрациите на Илия Бешков), така и целия сталинистки и социалистически период, неутрално и без да съдим", казват Свобода и Антон.

Може би без тези помощни ключове не бихме могли да разберем защо Петър Берон е намерил за нужно да обяснява на родителите, че трябва да обичат децата си. „Рибният буквар неслучайно е идеализиран в българското общество - защото той е първият, в който учебният материал е представен забавно, с цел да му е интересно на детето, а в увода на първото издание има обръщение към родителите с препоръка да обичат децата си. Берон е отделил цяла страница, за да спряга глагола „любя". Той сам казва в предговора, че е видял детски книги „по други места" и е искал да направи такава, защото в България децата преминават младостта си „със толкови страх и не знаят барим имято си да пишат, нито да сметна що земат и дават". Очевидно е адресирал определена нужда.

Тази епоха, в която учениците са получавали физически наказания за най-малкото провинение не само в училище, но и вкъщи, продължава до 1886 г., когато министърът на просвещението Георги Живков забранява боя. „Въпреки че на думи боят е забранен, ако се вгледате по-внимателно в тези илюстрации и ребуси от 1920 г. в буквара на швейцарския възпитаник проф. Петко Цонев, ще видите илюстрация на учител, налагащ с пръчка ученика върху коляното си, но трябва да се вгледате в детайлите." Присъстват и натуралистични моменти, които в съвременния свят най-вероятно биха били цензурирани в една детска книга - ловно куче убива птица след птица, отдолу има уравнение: 7-1=? , смъртта на птиците е представена на децата като проста математика.

Алфонс Муха - един от най-известните в света представители на сецесиона, посещава България няколко пъти, първият е през 1906 година. „Дядо ми, който по това време е учил в Художествената академия, ми разказваше как студентите вървели след него и имитирали муха - бззз, бззз", разказва Антон. Дали под влияние на Муха, или не, изисканият френски стил е бил много на почит по това време и през 1914 г. излиза стилизиран буквар, изцяло издържан в стилистиката на сецециона, илюстрациите са подписани с псевдоним Katte Popoff Otto. Три години по-рано карикатуристът и художник Александър Божинов под влияние на немското си образование илюстрира един симпатичен буквар в стил, комбинация от сецесион и символизъм.

С избухването на Първата световна война през 1914 г. излиза и буквар за войниците, който цели да ограмоти момчетата на фронта и е изпълнен с думи от войнишкия бит - „пушка, папирус, попара", „боб, бомба, избухна". "Когато чета книгата с дъщеря ми, която сега е в VI клас, тя е доста шокирана, не само от войнишките буквари, но и от снимките на децата от началото на ХХ век, които берат тютюн, не може да проумее как така децата са били работна сила и факта, че са се раждали повече деца, за да има повече работници в семейството. Според мен ще е много полезно, ако баби и дядовци четат книгата заедно с внуците си или родители и деца", казва Свобода.

Няколко десетилетия по-късно, през 1948 г., излиза „Буквар за възрастни" на Мара Пуховска, изобилстващ от лозунги. За пръв път думата, с която се показва буквата З, не е една, а две - „здрава власт".

Звучи като заглавие на група във фейсбук, но е трактовка, на която се базира „Букваръ и първа читанка" от 1923 г. на Виолино Примо (псевдоним на Цонко Попов). Идеите му за „педагогическия импресионизъм" са вдъхновени от шотландския изкуствовед Джон Ръскин. „Звучи като теориите на Рудолф Щайнер", уточнява Свобода. „Тогава се е давала много повече свобода на децата да решат кога и какво искат да учат, имало е пробиви в системата и по-късно по времето на соца - букварът от 1979 г., само в 300 екземпляра по „сендовската система" - отпадат ръкописните букви, няма оценки не само в първи, но до пети клас. Сред авторите на буквара са писателят Валери Петров и художникът Доньо Донев. "Може би родителите и учителите не са били подготвени", смята Свобода, а Антон допълва „но много наши приятели, които са учили по този буквар, твърдят, че са се научили да пишат чак в IV клас".

Друго помагало, което е в малък тираж - само 223 екземпляра, се оказва много ценна находка - „Буквар за слабо виждащи деца" от 1969 г. с големи илюстрации и букви, които децата да могат лесно да четат.

Година по-късно излиза и буквар по турски език - „точно в годината, когато ЦК на БКП взема решение за смяна на турските имена с български и започва да следва постоянна линия за заличаване на турското самосъзнание... поставят си за цел да възпитат грамотни кадри, владеещи турски, които да използват за пропагандатори", пишат Антон и Свобода в книгата си. „Илюстрациите на Любен Зидаров в турския буквар са изкусни и съвременни, неговите картинки са цели разкази, в които често има и уроци по емпатия."
На лов за ръкописи или „пълна недостъпност"

„Ако в началото, когато ни дойде идеята, знаехме колко ще е трудно, може би въобще нямаше да се захващаме", споделя Свобода. Ръкописите и изданията са трудно достъпни - ако ги има в Народната библиотека, често са с надпис „пълна недостъпност". „Обикаляхме читалища, училища и библиотеки из цялата страна. В Музея на учебното дело в Габрово видяхме всички съкровища, за които мечтаехме и които не се намираха в Народната библиотека." Щастието на Антон и Свобода е кратко - заключени зад дебели витрини, които се оказва, че не могат да бъдат отворени, и складирани в архиви по селата, тези книжни находки са практически недостъпни. „Служителите бяха много мили, но се оказа, че по административни причини няма как да разгледаме или снимаме и публикуваме нито един от букварите там", казва Свобода. Само там се съхранява първата фотография от празнуването на 24 май.

Най-много материал за българските издания авторите са събрали от Вашингтонската, Бостънската и Виенската библиотека, където нашите учебници са подробно описани, сканирани с висока резолюция и достъпни онлайн за ползване от всяка точка на света.

С новаторското издание „Българският буквар. 200 години в първи клас" издателство „Просвета" отбелязва 70 години от създаването си. Предстои изложба с илюстрациите от книгата.

Мариета Ценова

„Капитал"