Много молитви и малко думи към децата

/КРОСС/Детето иска до себе си хора, които пламенно се молят на Бога. Майката не трябва да се задоволява само да милва своето дете с ръка, а да му предложи едновременно и милувката на молитвата. В дълбочината на своята душа детето усеща духовната милувка, която неговата майка тайнствено излъчва. Затова майка му го привлича. Детето усеща безопасност и сигурност, когато майката по тайнствен начин с непрестанна, усърдна и пламенна молитва обгръща детето си и го освобождава от всичко, което го задушава.

Майките умеят да се тревожат, да съветват, да говорят много, но не са се научили да се молят. Многото съвети и напътствия причиняват голяма вреда. Не говорете с много думи на децата. Думите отекват в ушите, а молитвата влиза в сърцето. Нужна е молитва не с тревога, а с вяра, както и добър пример.

Веднъж в манастира дойде една майка, която беше отчаяна за своя син, Георги. Този младеж бил много объркан. По цели нощи прекарвал с лоши компании. От ден на ден неговото положение се влошавало. Майката се отчайвала и плачела.

Казах й:

- Нищо не говори, нито дума! Само се моли на Бога!

Разбрахме се всяка вечер от десет часа до десет и петнайсет часа да се молим заедно. Казах й да не казва нищо на сина си и да го оставя да излиза по всяко време, когато поиска, да не го пита в колко часа се е върнал и т.н., а с много любов да му казва: "Яж, Георги! Оставили сме ти храна в хладилника". Нищо друго да не му казва.

Изобщо я посъветвах да се отнася с любов към него и да не изоставя молитвата.

Майката започна да прави това, което й казах. Така изминаха двадесет дена и синът й я попитал:

- Майко, защо не разговаряш с мен?

- Георги, как да не разговарям с тебе?

- Майко, ти имаш нещо против мене. Не ми говориш.

- Много е чудно това, което ми казваш, Георги. Как да не ти говоря? Ето, сега не разговаряме ли? Какво искаш да ти кажа?

Георги нищо не отговорил. По-късно майка му дойде в манастира и ми каза:

- Отче, какво беше това, което моят син искаше да ми каже?

- Нашият метод успя! - отговорих.

- Кой метод?

- Това, което, ви казах - да не му говорите, а само тайно да се молите и така младежът ще дойде на себе си.

- Мислиш, че е това?

- Това е! - й казах. Той иска да му правиш забележки, да го питаш къде е бил, какво е правил, а той да вика, да се противи и дори да се връща по-късно.

- О, о! Какви тайни се крият в човека!

- Разбра ли това? Нещата имат своето обяснение. Той те измъчваше, защото искаше да му се караш, а той да си прави кефа. Ако не му се скараш, се притеснява. Вместо ти да се притесняваш, когато той си прави своето удоволствие, сега, когато ти не се притесняваш и показваш равнодушие, той се притеснява.

Един ден Георги им съобщил вкъщи, че заминава. Напускал работа и отивал в Канада. Казал на шефа си: "Заминавам, намери някой друг да ме смени на работа". Аз, между другото, казах на родителите:

- Ние ще се молим на Бога.

- Ама той се е приготвил... Ще го набия - каза баща му.

- Недей, не го закачай - му казах.

- Ама той заминава, отче!

Аз казах:

- Нека да заминава! Вие се отдайте на молитва, и аз ще се моля.

След два-три дена беше неделя. Рано сутринта Георги казал на родителите си:

- Аз излизам! Отивам с приятелите си.

- Добре, както искаш.

Той излязъл. Взел приятелите си - две девойки и двама младежи. Взели под наем автомобил и тръгнали за Халкида. Ходели тук-там. След това отишли до Свети Йоан Руски, а оттам се упътили към Мандули, Света Анна и чак до Василика. Къпали се в Егейско море, яли, пили, веселили се. Тогава тръгнали да се връщат. Вече се смрачавало. Георги шофирал. На пътя, някъде около Света Анна, колата се ударила в ъгъла на някаква къща. Имало големи щети по колата. И какво да правят сега? Тръгнали някак и с мъка стигнали в Атина. Късно през нощта, по-скоро рано сутринта той се върнал у тях. Родителите му нищо не казали. Той легнал и заспал. Когато се събудил, станал и казал:

- Татко, стана еди-какво си... Сега трябва да поправим колата, но това ще струва много пари.

Баща му отговорил:

- Дете мое, ти знаеш. Аз имам и дългове, а трябва да се грижа и за сестрите ти. . . Какво ще стане с нас?

- Какво да правя, татко?

- Прави каквото искаш. Голям си, имаш акъл. Иди в Канада да изкараш пари, да...

- Не мога - казал. - Сега трябва да поправим колата.

- Не знам. - отговорил бащата. - Уреди го някак си.

И тъй, като видял реакцията на баща си, излязъл. Отишъл, намерил шефа си и му казал:

- Шефе, претърпях еди-какво си. Няма да напускам. Недей да вземаш друг.

Той му отговорил:

- Добре, добре, детето ми.

- Да, ама ми трябват пари.

- Да, но ти искаш да заминаваш. Нека първо баща ти се подпише, че ще ги върне, ако заминеш.

- Аз ще се подпиша. Баща ми няма да се намесва. Той вече ми каза. Аз ще работя и ще ти ги върна.

Това не е ли чудо на Бога? Когато майка му отново дойде, й казах:

- Начинът, с който си послужихме, успя и Бог чу нашите молитви. Този инцидент беше от Бога, а сега вашият син ще остане у дома и ще се вразуми.

Така и стана благодарение на нашите молитви. Стана чудо. Родителите постели, молели си, мълчали и успели.

След известно време техният син дойде в манастира и ме потърси без някой от неговите близки да му е казвал нещо за мене. По-късно Георги стана много добър и сега е в авиацията. Създаде хубаво семейство.

Много молитви и малко думи към децата

Всичко се постига с молитва, безмълвие и любов. Разбирате ли какви са последиците от молитвата? Любов в молитвата, любов в Христос. Това носи реална полза. Когато обичате децата с човешка любов - която често пъти е патологична - толкова повече децата ще се объркват и тяхното поведение ще бъде негативно. А когато любовта между вас и към децата е християнска и свята, тогава няма да имате никакви проблеми. Светостта на родителите спасява децата. За да стане това, е необходимо въздействието на Божията благодат върху душите на родителите. Никой не се освещава сам по себе си. След това Божията благодат сама ще просветли, стопли и оживотвори душите на децата.

Много пъти ми се обаждат по телефона и от чужбина, като ме питат за техните деца и други въпроси. Ето, днес ми се обади една майка от Милано и ме попита как да се отнася към своите деца. Казах и следното:

- Моли се, а когато е нужно, говори на децата с любов. Повече се моли, а към тях се обръщай с не много думи.

Много молитви и малко думи към всички. Не трябва да ставаме досадни, а тайно да се молим и след това да говорим. Така в нашите души Бог ще потвърди дали другите приемат нашите думи. Ако не, няма да говорим по-нататък. Само ще се молим тайно. Защото, ако продължим да говорим, ще станем досадни и ще предизвикаме съпротива в другите, а понякога и негодуване. Затова е по-добре чрез молитвата по тайнствен начин да говорим в сърцето на другите, а не на глас в техните уши.

Казах й още:

- Слушай какво ще ти кажа: моли се, а след това говори. Така се отнасяй към децата си. Ако постоянно им даваш съвети, ще станеш досадна и когато те пораснат, ще усещат, че по някакъв начин ги притискаш. По-добре избери молитвата. Говори им чрез молитвата. Говори на Бога, а Бог ще говори в тях. С други думи, не трябва да съветваш децата с помощта на гласа, който чуват в ушите си. И това може да правиш, но най-вече трябва да говориш на Бога за своите деца. Казвай: "Господи Иисусе Христе, просветли моите дечица! На Тебе ги поверявам. Ти си ми ги дал, а аз съм немощна, не мога да ги ръководя. Затова те моля: просветли ги!" И Бог на Свой ред ще им говори, а те ще казват: "Ох, не трябваше да натъжаваме мама с това, което направихме!", като това ще извира от самите тях благодарение на Божията благодат.

Това е съвършеният път и начин. Майката трябва да говори на Бога, а Бог да говори на детето. Ако това не стане, тогава тя говори, говори, говори, но - от едно ухо влиза, а от другото излиза. И накрая ще се стигне до един вид натиск. А когато детето поотрасне, то вече ще започне да се съпротивлява, тоест по някакъв начин да си отмъщава на баща си и майка си за това, че са го притискали. За разлика от това, съвършеното нещо е следното- когато Христовата любов и святост на бащата и майката говорят на детето. Не усилието на човека, а излъчването на святост прави децата добри.

Когато децата са травматизирани и наранени от някакъв сериозен проблем, не позволявайте на техните реакции и лоши думи да ви влияят. Всъщност те не искат това, но когато им е тежко, не могат да постъпят по друг начин. По-късно се разкайват. Но ако вие се нервирате и ядосвате, ставате едно с лукавия и той се подиграва с всички вас.

Светостта на родителите е най-доброто възпитание в Господа

Необходимо е да виждаме Бога върху детските лица и да им даваме Неговата любов. Но и децата трябва да се научат да се молят. За да стане това, те трябва да имат в себе си кръв на родители, които сами се молят. Грешат тези, които казват, че след като родителите се молят и са благочестиви, изучават Свещеното Писание и възпитават своите деца в "учение и наставление Господне" (Еф. 6:4), тогава би било нормално и децата да бъдат добри. Но ето, че виждаме обратни резултати като последица от натиска.

Не е достатъчно родителите да бъдат благочестиви. Те не трябва да упражняват натиск върху децата, не трябва насила да ги правят добри. Възможно е да изгоним децата от Христос, когато егоистично спазваме правилата на нашата вяра. Децата не обичат натиск. Не ги принуждавайте да идват с вас на църква! Може да им кажете: "Който иска, сега може да дойде с нас или по-късно да дойде". Оставете Бог да говори в тяхната душа.

Причината, поради която децата на някои благочестиви родители, когато пораснат, стават неукротими и напускат Църквата, изоставят всичко друго и търсят духовно удовлетворение на друго място, е натискът, който техните "добри" родители са упражнявали върху тях. Тези уж "благочестиви" родители, колкото и да са се старали да направят "добри християни" от своите деца, със своята човешка любов са ги потискали и така се стигнало до обратен резултат. С други думи, докато са малки, децата търпят натиск, а когато станат на шестнайсет, седемнайсет или осемнайсет години, се стига до обратен резултат. Тогава, като реакция срещу родители си, те започват да излизат с лоши компании и да говорят лоши неща.

За разлика от това, когато те растат на свобода, но в същото време виждат добър пример от възрастните, се радваме да ги гледаме така. В това е тайната: да бъдеш добър, да бъдеш свят, за да ги вдъхновиш, да излъчваш. Изглежда, че животът на децата е зависим от излъчването на родителите. Родителите настояват: хайде да се изповядаш, хайде да се причастиш, хайде да направиш това или онова. . .По този начин нищо не се постига.

Но детето вижда теб, вижда твоя пример. Това, което живееш, това и излъчваш. Дали Христос сияе в тебе? Това и се пренася върху детето. Тук се крие тайната. И ако това стане докато детето е съвсем малко, когато то порасне, няма да се налага много да се трудиш. Във връзка с това премъдрият Соломон използва една много хубава картина, като подчертава значението, което има добрият корен, доброто начало, добрата основа. Той казва на едно място: "Който я (Премъдростта) търси от ранно утро, няма да се умори, защото ще я намери да седи пред вратата му" (Пр. Сол. 6:14). Търсенето на Премъдростта от ранно утро означава заниманието с нея от най-ранна възраст. Премъдростта е Христос. Думите "седи пред вратата" означава, че тя се намира близо.

Когато родителите са свети и предават това свойство на детето, като го възпитават в Господа, тогава каквито и лоши влияния да идват от неговата среда, то не се повлиява, защото пред вратата на неговата душа стои Премъдростта - Христос. То няма да се напряга, за да я придобие. Изглежда много трудно да станеш добър, но в действителност е много лесно, когато от малък водиш живот с добри духовни преживявания. Израствайки, няма да е нужно усилие; защото имаш доброто вътре в себе си и живееш с него. Не полагаш усилие, а живееш с него. То е твое притежание и, ако си внимателен, го запазваш през целия си живот.

Беседа на преп. Порфирий Кавсокаливит "За възпитанието на децата"
Превод: Константин Константинов, sveticarboris.net