Все повече държави гледат към забрана за използване на социалните мрежи от деца

/КРОСС/ Все повече държави поглеждат към опцията да забранят използването на ТикТок, Инстаграм и Фейсбук от деца. Първи бяха в Австралия. Там въведоха възрастови ограничения, които изискват платформите да блокират акаунти на деца под 16 години, за да ги защитят от вредно съдържание. Във Франция парламентът одобри закон, който би забранил мрежите за деца под 15 години. Ако бъде потвърден и от Сената, той ще влезе в сила от септември. В Испания, Италия и на Острова също обмислят възрастови ограничения. Голямата цел е запазване на психичното здраве на най-малките потребители онлайн.

През миналата година Министерството на образованието у нас представи планът си за все по-малко мобилните телефони в клас и достъп до социални мрежи.

Данните на УНИЦЕФ показват мащаба на проблема у нас. 200 хиляди са сигналите за кибернасилие, по които е работила организацията и то само за последните 2 години.

Социалните мрежи са мястото, където децата прекарват все повече време.

Там общуват, забавляват се, учат. Но често откриват и съдържание, за което не са подготвени. Или пък е опасно. Насилие, сексуални сцени, дори унижения и то на живо пред стотици гледащи.

По данни на УНИЦЕФ едно от всеки шест деца в Европа и Централна Азия е било жертва на кибертормоз. В България - още повече.

Сексуалните сцени с възрастни в нетрезво състояние са достъпни само с едно плъзване на екрана. Интимни действия и тормоз е една друга страна на социалните мрежи, отвъд забавното и понякога полезното.

Въпреки мониторинга, който платформите декларират, често подобен тип клипове често не са премахвани и остават достъпни за всички.

„Едно дете за 5 минути може да види насилие, сексуални експлоатации и много неща, които ние виждаме с години. За 5 минути може детето да си промени мисленето, поведението, както и цялостната концепция за живота", казва проф. д-р Илин Савов - международен експерт по киберсигурност и преподавател.

Той не говори само теоретично, а обучава деца за безопасната киберсреда. През неговите лекции в последното десетилетие са минали над 17 хиляди деца и често чува истории за шантаж в онлайн пространството и видяно съдържание, което никога не е търсено.

„Всичките социални мрежи са опасни. Ако нямаме правилните знания и умения или подготовката да станем кибержертви, означава, че ние се самопредлагаме на дигиталните хищници, които са част от потребителите на социалните мрежи", обяснява професорът.

Проблемът със социалните мрежи и децата влиза в дневния ред на българските институции преди 3 месеца. Като въпрос за здраве, образование и бъдеще.

Просветният министър в оставка казва директно: това вече не е навик, а зависимост.

„Трябва да говорим по тази тема. Имаме проблем, бих казал имаме голям проблем. Децата прекарват средно между 2,5 и 3 часа средно пред екраните в социални мрежи. Това има зловредно въздействие. Вредно е за съня, очите, уврежда формирането на уменията и то на най-важните умения - вреди на бъдещите шансове за житейски успех", заяви Красимир Вълчев.

Според министъра алгоритмите са изградени да задържат вниманието.

А когато децата прекарват 1/6 от будното си време онлайн, говорим за зависимост, която може да увреди и шансовете за развитие на подрастващото поколение.

„Толкова са много зловредните въздействия имат много, предостатъчно изследвания, които доказват увреждането на психическото здраве. Продължителното време в социалните мрежи води до тревожност, депресия и склонност за самонараняване. А откъм ценности развиват консуматорска култура", обясни още министърът.

В клас решенията вече са факт.

Директорът на 51-во средно училище в столицата казва, че от години телефоните по време на час са забранени - оставят се по номера още на входа на класната стая.

Опит да се върне вниманието към урока и децата обратно в реалната среда. А за учениците от 1 до 4-ти клас  устройствата са напълно забранени.

„Ограниченията са добра стъпка за това учениците да преминат в един малко по-друг режим на четене. 5,6 и 7-и клас вече не сме забранили и тогава забелязвам доста втренчване в тези екрани. Понякога, ако се разходиш в коридора, може наистина да не те забележи нито едно дете, всички са застанали пред екрана на телефона и реално това ги отделя от реалната среда, в която те живеят", казва д-р инж. Веселин Стефанов, директор на 51 СУ „Елисавета Багряна".

Така ефектът от забраната се вижда в училищните коридори ясно. А според директора това вече се отразява не само на концентрацията, но и на общуването между децата.

Докато училищата ограничават, експертите предупреждават: забраната сама по себе си носи риск и крие още по-големи опасности. Особено ако децата не са подготвени какво ги чака онлайн.

„Забраните не са панацея. Дигитална възможност за ограничаване на потребността на дигитално поколение, което ще обърне тази забрана в бунт и намиране на присъствие в тъмната страна на интернет. Това е нещо много притеснително и се надявам, че държавниците в нашата страна преди да предприемат забрани, ще приемат масово ограмотяване на дечицата в нашата страна", казва експертът Илин Савов.

И психологът Иван Игов е съгласен, че решението не стои зад забраната.

„Това не става със забрани, защото е много ясно, че ако социалните мрежи бъдат окастрени, ще отидем някъде другаде, където може да ползваме всичко това".

Именно обучението, а не забраната, е в основата и на позицията на УНИЦЕФ, които се грижат за сигурността и бъдещето на децата, както у нас, така и на световната сцена. Организацията работи с училища и Министерството на образованието в България от години.

„Виждаме, че децата са готови да се присъединят към това положително движение. Да се присъединят към миротворците. И това е подход, по който работим както с ментори, родители, учители, директори на училища, така и обединяваме цялото училище, обединяваме уменията за дигитална грамотност", казва Кристина Де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.

По данни на УНИЦЕФ само през последната година са обработени 3.6 милиона сигнала за кибертормоз над деца в глобален мащаб. Сред тях хиляди и със сексуално насилие. 200 хиляди от тях са свързани с България.

„Тези забрани не са панацея. Трябва да насочим вниманието си към това да направим платформите по-безопасни за децата. Децата също трябва да осъзнаят как могат да се предпазват и как да се движат в онлайн пространството", казва още Кристина Де Бройн.

В този разговор родителите остават между двете крайности на контрол и доверие. Яна е майка на ученик в 6-и клас, за нея разгорите със сина ѝ остава част от водещите неща при отглеждането му.

„Говорим много по темите. Доверието е ключово важно, за да може да сподели. Да има критично мислене, да може да преценява фалшивите новини, всичко, което чете, защото напредвайки с възрастта едно дете все повече има достъп до онлайн средата и е редно да може да се справя и с родителя до себе и с учители, но и сам", казва тя.

Детските психолози също предупреждават - когато няма разговор вкъщи, интернет започва да възпитава вместо родителите. Иван Игов е категоричен, че забраната е проява на безпомощността на възрастните да се справят с нов и непознат за тях проблем.

Идеята за забрана у нас все още е само на етап дискусия. Дали и кога идеите за ограничения ще се превърнат в реални текстове и забрани в Закона за образованието все още е неясно.

Дотогава забраните само се обсъждат. Ограниченията се въвеждат, но децата вече са онлайн. И въпросът вече не е дали да им отнемем телефоните, а дали всички са готови да работят заедно.

бТВ, „Тази събота"