Убийството в Пловдив: На какво се дължи ескалацията на агресия сред децата?

/КРОСС/ Убийството в Пловдив постави отново въпроса за агресията сред младите, влиянието на социалните мрежи и радикализацията на тийнейджърите. В студиото на "Денят започва" психологът Иван Игов и Зорница Трифонова от Асоциация "Родители" коментираха случая, който потресе България.

"Преди около 30 години имаше подобен случай. Моята практика вече е почти 40. В Южния парк група скинари, момчета на подобна възраст, убиха една бездомна циганка и тогава всъщност аз се занимавах директно с този случай. Тези момчета бяха маргинализирани. И обясненията идваха от това, че те са радикализирани заради групата, в която са попаднали. Тук обаче изведнъж се оказа случай с деца, които са от успешни семейства, от добри училища, интелигентни и в същото време извършват нещо изключително брутално. Тук имаме една група последователи на един руски неофашист, Марцинкевич се казва, който преди 20 години създаде първо едно движение „Фактор 18", от първите букви на Адолф Хитлер в реда в азбуката, който след това го нарече - „Окупай педофилия". Тоест той е създал целия този модел какво точно те трябва да направят и, повярвайте, тези момчета, момичета са го изпълнили едно към едно. Мога само да спомена, че стратегията, която той предлага в социалните мрежи, е следната: подмамване на жертвата, след това лов, след това самосъд и гавра. Така че тогава, когато осъзнах това - всъщност, че те са една група, която следва един "световноизвестен" неофашист - между другото, той се самоубива, някой казва, че е убит през 2020 година, и беше превърнат в герой в социалните мрежи именно от тези групи. И тогава всъщност подредих пъзела. Тогава вече, защото преди това наистина се съмнявах в опита си като психолог, защото не можех да си обясня защо всичко това се случва", каза Иван Игов.

Този руски неофашизъм толкова бързо влезе в България и наистина трови децата ни, подчерта той.      По думите му отговорността за средата, в която растат децата, е обща - на семейството, училището и обществото.

„Тези деца не израстват единствено и само в семейството или в училищната среда. Те израстват в обществото такова, каквото ние го създаваме."

Игов определя като ключов фактор за случващото се влиянието на радикални онлайн групи и процеса на дигитална радикализация.

„Когато попаднеш в подобна група, това ти дава идеологическо оправдание за садизма, който те са извършили. Те се преживяват като морална полиция."

Според психолога тревожен сигнал е и начинът, по който подобни групи продължават да получават подкрепа в социалните мрежи.

„Радикализацията на базата на псевдоидеология, особено фашистка, е изключително силна и не бива по никакъв начин да я подминаваме."

За ролята на родителите и доверието между тях и децата говори Зорница Трифонова от Асоциация „Родители".

"Понякога приятелството се бърка с това, че родителят не е достатъчно стабилен и сигурен като опора за детето. Важно е доверието и то да се гради от много ранна възраст и да се променя спрямо порастването на детето. Родителят трябва да остане важен и значим за детето и да проявява искрен интерес към неговите нужди и емоции."

 Според нея забраните сами по себе си не са достатъчни.

„Границите са важни, защото децата имат нужда от сигурност, от това да бъдат приемани, уважавани и зачитани - такива каквито са, с промените, в които минават. Понякога, когато не откриват тази подкрепа в семейството или училището, те я намират в подобни групи."

Трифонова подчертава, че родителите трябва да помагат на децата си да се ориентират в онлайн средата, а не само да ограничават достъпа им до нея.

„На децата им е необходимо критично мислене и разбиране на социално-емоционалните умения - кого следват, какво споделят, как оценяват информацията и как разбират мястото, на което попадат."