Ще бъдат ли забранени и у нас социалните мрежи за деца?

/КРОСС/ Забрана на социалните мрежи за деца до 16 години, предлага законопроект, внесен от ГЕРБ в парламента. Предвижда се създаването на мобилно приложение за дигитален портфейл, което да верифицира възрастта на потребителите.

За малко по-големите между 16 и 18 години се предвиждат ограничения в ползването на социални мрежи от 23 часа до 6 сутринта, като мярка срещу дигиталната зависимост. Вносителите предлагат и глоба при нарушение на правилата от 50 000 евро. Приложима ли е такава забрана и как ще се осъществява контролът - гости в БТВ "Тази сутрин" бяха  Мария Брестничка от Национална мрежа за децата и Асен Александров - дългогодишен училищен директор.

Въпросът с този законопроект е до колко е ефективна тази мярка и дали само със забрана можем да направим така, че децата да са в безопасност в социалните мрежи, каза Мария Бресничка.

По думите й елементите на тази безопасност са много и посочи, че е хубаво да се погледне примера на Австралия, която въведе забрана за използването на социалните мрежи от децата. По думите й в Австралия все още 80% от децата продължават да имат достъп до профилите си след забраната.

Рискът е да кажем „да, свършихме си работата", а нещата да започнат да изглеждат още по-зле, заяви Бресничка.

Александров обясни, че повечето забрани за деца са свързани с това, че има вреда към детския организъм.

По време на национална конференция имаше данни, че 71% от децата в България изкарват повече от 3 часа в социалните мрежи, 37% от тях не могат да се откъснат от тях, 42% са изпитвали онлайн тормоз, 33% декларират за това, че не могат да спят и за тревожност.

Никоя забрана не е работила безотказно. Ние виждаме, че децата употребяват и алкохол и цигари, каза Александров. По думите му много от самите родители не могат да дадат личен пример на децата да използват социалните мрежи умерено.

Според Мария Бресничка би било добре при правенето на един законопроект да се опираме на съществуващите данни, опита и здравия разум. Според нея опита показва, че най-голямата опасност онлайн всъщност възниква в чатовете. Според нея това не означава да забраним и чатовете, а да вложим усилия в ученето на децата как да комуникират едни с други. Европейския разговор върви не единствено към забрани, а към изисквания към платформите да създават своето съдържание и дизайн да са безопасни по проектиране дори не само към децата, но и към възрастните.

Според нея е нужен цял пакет, който да адресира всички проблеми, като включи и хазартните сайтове, фалшивите сайтове за дезинформация, както и достъпа до порнографско съдържание и други.

Според Александров за да има успех по отношение безопасността на децата е нужно да си партнират родители и учители.

По темата за въвеждането на предмета „Добродетели и религии", Бресничка изрази мнението, че това е една „чудесна котка в торба", никой не знае какво точно ще се преподава.

„Дори здравия разум ни показва, че един час, в който някой обяснява на децата как да се държат добре не работи", като според нея това е въпрос на социално-емоционални умения, чието изграждане трябва да бъде обвързано с всички предмети.

Според Александров така и не се е стигнало до разбирателство как точно ще изглежда този проект. По думите му възпитаването на характера на децата трябва да влезе като цяло в системата на обучение като приоритет.