Все повече ученици рискуват живота си заради селфи

/КРОСС/ През последните месеци рязко се е увеличил броят на учениците във Варна, които рискуват живота си, за да привлекат внимание с шокиращи снимки и видеоклипове в социалните мрежи. Понякога обаче, екстремните преживявания завършват трагично. Близо половината от пострадалите са деца на възраст между 13 и 15 години. Най-често причина за безразсъдните селфита е желанието да бъдат оригинални и харесвани в интернет.

14-годишният Габриел от Варна е все още в болница, след като беше поразен от волтова дъга. В края на ноември на разходка с приятели момчето решило да се качи на стар вагон край ЖП гара Езерово и едва не загива.

Месец по-рано група младежи рискуват живота си, за да снимат клип. На него се вижда как влизат в едно от помещенията под паметника на българо-съветската дружба, качват се по необезопасено стълбище и стигат до най-високата точка на монумента на над 20 метра. Клипът има хиляди гледания в социалната мрежа Тик Ток. Безразсъдната постъпка е заснетa през нощта, което я прави още по-опасна. 

Не по-малко шокираща е и последната мода сред тийнейджърите – да изскачат пред бързодвижещи се автомобили, като подлагат на изпитание рефлексите на шофьорите.

На други клипове пък се вижда как деца се катерят по обезопасителните решетки на пешеходните надлези в града, за да се снимат. Целта е само една-колкото се може повече харесвания в интернет.

Много майки казват, че са притеснени от интереса на децата им към клипове с екстремни преживявания.

Имат информация, която ги залива отвсякъде, малки са, не могат да пресеят кое е правилно, кое не и търсят вниманието на съучениците си, просто искат да бъдат интересни. Според мен трябва малко контрол от родителите какво гледат децата, дали с програми, дали с профили, дали със следене какво се гледа. Търсят предизвикателства и търсят вниманието на съучениците си, явно за да изпъкнат по някакъв начин, да бъдат интересни, казва Петя Димитрова.

Компютърните игри променят съзнанието, защото са дълго време пред тях, някакси не контактуват навън със своите съученици, приятели и т.н. Те са свикнали с тази виртуална реалност и искат да я приложат, може би. Това е детска психика, все пак. Всичко това са отразява на нервната система. Когато излязат навън искат да покажат себе си, да докажат себе си. По наше време децата бяха по-ангажирани. Имаше различни групи, в които се занимаваха било с физкултура, било с някакви практични други занимания. Много е хубаво да четат, но не четат и оттам може би идва цялото осакатяване на едно поколение, казва Нели Маринчева.

Самотата на децата във времена на пандемия, липсата на внимание и обсебващата мощ на дигиталната реалност са сред основните причини за безразсъдното желание за оригиналност, твърдят психолозите.

Децата искат в днешно време да бъдат популярни, искат да бъдат известни, искат да им се обръща повече внимание и търсят начини и средства как това нещо да се случи на база на тези свои заснемания на клипове. И търсят как да получат повече харесвания или по-модерната дума - лайкове. Търсейки повече лайкове, те осъзнават, че трябва да направят нещо изключително, забележително, казва Димитър Горчев.

Има начин проблемът с опасните забавления на децата да бъде решен.

Децата трябва да спортуват, децата трябва да имат поставени някакви цели, децата трябва да си имат треньор, да си имат наставник, който освен с цел постигане на някакви завидни спортни резултати, трябва да ги учи на дисциплина и на полагане на усилия за постигане на някакви цели, които са вън от учебния процес. Децата търсят внимание. Искат да бъдат забелязани, но не търсят вниманието с това, че са постигнали нещо в спорта или в науката, а търсят внимание към нещо, което е нетипично, нестандартно и не до такава степен характерно за масата, допълва Димитър Горчев.

Психолозите напомнят, че при добра самооценка детето няма да търси опасни селфита, за да бъде забелязано. Важна е и ролята на родителите, които трябва да общуват повече с децата си. Не трябва да забравяме и друго – да не натискаме "лайк" под опасните снимки. Понякога това е "заразен" стимул за още и още екстремни преживявания.