БСП – София: Кой и защо се плаши от призива „Никога повече!“

Спирането на проекта за паметник на децата жертви на фашизма е реабилитация на техните убийци

/КРОСС/ На 1-ви юни отбелязваме Международния ден на детето. Грижата за децата е дълбоко вкоренена в житейската философия на човечество. Мисълта за доброто бъдеще на следващото поколение дава смисъл на стремежа за мир, благоденствие, развитие и просперитет.

Гарантирането на щастливо детство е мерило за цивилизационното развитие на една нация. Спазването на правата на децата и защитата на техния живот, добруване, здраве и добро образование е дълг и отговорност.

На този ден и в навечерието на 2 юни - Деня на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България, ние, столичните социалисти, изразяваме категоричната си подкрепа към идеята на Инициативния комитет за изграждане в София на паметник на децата, невинни жертви на режимите и войните в периода 1923 - 1944 г.

Тъмните страници на българската история пазят мъчителни спомени за отнети с насилие детски животи! Какво означава да разстреляш дете на година и седем месеца с 12 куршума?! Инициативният комитет след мащабно издирване и изследване е събрал данни за убити у нас над 250 деца в периода 1923 - 1944 г., както и за още 3000 техни връстници, загинали при депортацията на еврейските семейства от Беломорска Тракия и Македония към пещите на „Треблинка", сред които има и току-що родени пеленачета.

Факт е, колкото и някои да го отричат, че това е фашизъм.

Парадоксално е имената на убийци на невинни деца да са изписани върху мемориал в центъра на столицата ни, а паметта на жертвите им се покрива със забрава. Това не може да се случи в нито една цивилизована страна, защото означава оневиняване на фашизма и отказ от най-хуманния жест към паметта на невръстните, чийто живот е бил прекършен без време. Те са погубени напълно съзнателно по „законите" на нечовешката жестокост.

Вече няколко години Инициативният комитет чака разрешение от Столична община да изгради паметника.

Идеята е, по предложение на акад. Светлин Русев, паметникът да бъде разположен край езерото зад Братската могила в Борисовата градина и на него да пише „Никога повече!". Тя има одобрението на главния архитект на София Здравко Здравков, както и на проф. арх. Атанас Ковачев, който ръководи екипа, изработил Подробния устройствен план на парка. Кампанията за набиране на необходимите средства продължава. Проектът е изработен безвъзмездно от скулптора проф. Иван Славов. Дарителите от цяла България са в очакване. Сред тях са хора от всички политически партии, от всички вероизповедания, от всички обществени слоеве.

Недоумяваме защо кметът Фандъкова и заместник-кметът Тодор Чобанов се крият зад бездушието на така наречения Експертно-художествен съвет. В неговите становища няма отказ, но има протакане със смущаващи и перфидни политически квалификации. Идеологическите аргументи на Експертно-художествения съвет са повече от несъстоятелни и нямат нищо общо със задачите и функциите на този консултативен орган. Недопустимо е на неговите заседанията да бъде обсъждана подменена (неизвестно от кого) документация на проекта.

Нашият апел е да спре политиканстването с паметта на загиналите деца!

Въпросът е кой и защо се плаши от призива „Никога повече!"? Спирането на проекта за паметник на невръстните жертви на фашизма ще бъде откровена реабилитация на техните убийци.

Подобен, безпрецедентен за Европа, отказ за изграждането на такъв монумент ще предизвика широк международен отзвук и той няма да е в полза на България.

Длъжни сме да изградим този скромен мемориал в столицата ни, където хората да могат да се преклонят и поставят цвете, пожелавайки си никога повече с цената на детски живот да не се разчистват политически сметки.

Такива паметници са изградени във Франция, Испания, Германия, Австрия, Чехия, Беларус и Русия, в памет на най-невинните жертви на режимите и войните през ХХ век и особено през Втората световна война - децата.

Ние от БСП - София настояваме Столична община да разреши издигането на паметника и по този начин да отговори на очакванията на българите, за които съдбата на убитите деца буди болка и гняв. На всички, които искат да ги помнят и почитат, за да не се повтори подобна трагедия никога повече.