Споразумението Путин - Ердоган - решение или стратегическо отлагане

/КРОСС/ „Това е едно от поредните споразумения, опитващо се да реши конфликта или поне да го намали. Това е една многоходова, многопластова комбинация - игра, дипломация между двете държави, която включва много други аспекти. Така професор Димитър Димитров, специалист по национална сигурност и ректор на Университета за национално и световно стопанство, коментира вчерашните разговори между руския и турския президент за ситуацията в сирийската провинция Идлиб и постигнатата договореност за прекратяване на огъня. Проф. Димитров беше скептичен доколко ситуацията в Идлиб, която турският президент Ердоган изтъкна като причина да пусне мигрантски поток към границите на Европейския съюз, ще се отрази директно на процесите на турско-гръцката граница, но все пак изтъкна, че напрежението ще намалее:

„Не знам дали ще е толкова пряка връзката, но това беше използвано като част от предпреговорния процес, за да се постигне това споразумение... Турция използва много инструменти и се опита да играе с картата с мигрантите...В Турция няма случайни неща и в репортажите, които излизаха предишните дни, стана дума, че много от кметствата са извозвали безплатно тези мигранти. Виждаме, че не всички тръгнаха, има някакъв контрол върху този процес, но той беше използван, за да се влияе пряко върху политиката на Русия и за да се постигнат по-добри преговорни предимства в тези тежки разговори", коментира проф. Димитров.

Анализаторът Михаил Кръстев, от „Консерваторъ", изтъкна, че водеща роля при преговорите изглежда е имал руският президент Путин, а постигнатото от Ердоган не е много:

„Руският президент Владимир Путин като че ли е водил тези разговори, не случайно те продължиха толкова часове, над 5 часа - симптоматично за това, че преговорите са били трудни. И резултатите от тях като че ли не устройват напълно турската страна, тъй като преди ескалирането на конфликта в Идлиб през последните месеци, Турция беше в по-добри позиции, отколкото излиза след тази сделка.

Да, има е договаряне на прекратяване на огъня, да, има договаряне на една зона - не бихме могли да кажем „демилитаризирана", но все пак зона, в която да се върнат част от бежанците, които тръгнаха от Идлиб към турската граница, но тази зона е далеч по-малка отколкото се предвиждаше в споразумението от Сочи от 2018 година. Тоест Турция продължава да губи тази шахматна битка на сирийска територия и постепенно отстъпва с няколко хода назад", коментира Михаил Кръстев.

„Това, което е постигнато като резултат, всъщност говори, че споразумението закрепва това статукво, което е постигнато в момента", смята проф. Димитър Димитров:

„Сирийската армия напредна, завладя стратегически градове, височини магистрали, установи контрол върху някои стратегически пътища. И всъщност споразумението казва - на границите на съприкосновение, там се спира огънят от снощи от полунощ - тоест няма да има изтегляне, няма да има преначертаване на нови зони, ще продължат тези преговори. Всъщност Сирия си осигурява контрол върху важна стратегическа магистрала, която беше проблемна доскоро. Разбрахме, че ще има съвместно патрулиране на руски и турски патрули в тази 6-километрова зона - от едната и от другата страна, което наистина повече укрепва позициите на Москва", обясни Димитър Димитров.

Според анализаторите конфликтът в Сирия е далеч от трайно решение. „Моята прогноза е, че скоро няма да приключи - говорим за деескалация, говорим за намаляване на конфликта, облекчаване на страданията на бежанците, но цялостно няма да бъде решен", обобщи проф. Димитров.

В репортаж специалните пратеници на БНР на турско-гръцката граница разказват за мигранти от Сомалия, които са се придвижили към Гърция: „Това е поредното доказателство, че офанзивата по границата, най-вече с Гърция, е била организирана от страна на турските власти и това не изненадва никого", коментира Михаил Кръстев. Той посочи, че мигрантите са както проблем, така и оръжие за Турция. Ердоган е непредвидим политик, но е прагматик, изтъкна още анализаторът като обоснова очакванията си за спад на напрежението по турско-гръцката граница. Козът обаче остава у Ердоган, "проблемът не бива решен, Европа се държи може би като един щраус, заравя главата си в пясъка и отказва да приеме, че има такъв сериозен проблем, чието решение трябва да бъде намерено":

„А намирането на решение на този проблем е свързано най-вече с прекратяване на бойните действия и на напрежението в северна Сирия, което обаче е един разговор, в който Европа за съжаление не участва. И ние видяхме един показателен отказ на президентът Реджеп Тайип Ердоган да се срещне с представителите на Европейската общност извън Турция".

"Анкара изглежда не вижда Европа като участник в тези процеси", допълни анализаторът.