Георги Димитров искаше митнически съюз на Балканите

/КРОСС/ Бойко Димитров, синът на Георги Димитров, пред "Преса" за премълчаните факти и оценката на историята

- Г-н Димитров, на пазара е книгата ви „Хроники на моя живот". В нея са описани близо 50 години - от осиновяването ви от семейството на Георги Димитров до Великото народно събрание след 10 ноември 1989 г. Безспорно интересът на читателите ще бъде насочен към Димитров. Вие кога осъзнахте промяната, която е настъпила в живота ви? При първата си среща с Димитров?

- По-рано. Аз живеех в семейството на сестрата на майка ми в Плевен. От София дойдоха представители на ЦК на БКП, които казаха, че има предложение да бъда осиновен от Димитров. Това ми беше съобщено. Когато пътувах във влака за София, петгодишен, знаех, че предстои промяна, усещах приятна възбуда, примесена с притеснение.

В паметта ми не се е запазила първата среща с Димитров. Тя трябва да е била около рождения му ден, защото първата ми снимка в семейството е от 18 юни 1946 г.

- Живели сте във „Врана" Какъв ритъм на живот следваше Димитров там?

- Обикновено се хранеше вкъщи. В този период работеше у дома и през деня, защото здравословното му състояние налагаше да бъде на по-строг режим. С него общувах най-вече когато се хранехме и когато излизахме на разходка. Изглежда му беше приятно да се въртя около него. Канеше ме и в кабинета си. Аз се занимавах с нещо, а той четеше, пишеше, подчертаваше.

- Във „Врана" сте живели в стаята на малкия Симеон. Какво ви впечатли?

- В съседната стая имаше оборудван гимнастически салон с целия комплект уреди - лостове, успоредка, кон, магаре, въже за катерене. И всички те бяха в размер, приспособен за дете.

- Виждали ли сте се с царя по-късно, след завръщането му в България?

- Не. Когато той се завърна, аз вече се бях оттеглил от политиката.

- Хвърлете повече светлина върху идеята на Димитров за Балканска федерация, която силно е раздразнила Кремъл.

- Причина за появата й е, че българските социалдемократи, по-късно и българските комунисти, са били изявени привърженици на създаването на Балканска федерация. Смятали са, че по-тясното международно сътрудничество е начин за решаване на наслоените проблеми от миналото. Димитров не говори за федерация, а за митнически съюз. Това става през януари 1948 г. след подписване на българо-румънски договор за сътрудничество. В интервю той казва, че може би е дошло време за митнически съюз между балканските страни. И не само между балканските, а между всички народнодемократични страни, както се наричаха тогава, от Източна Европа.

Последва жестока реакция от Москва. Вестник „Правда" излиза с уводна статия, която осъжда идеята. През февруари 1948 г. Димитров е привикан в Москва. На среща, на която са присъствали и югославски ръководители, Сталин и Молотов жестоко и унизително са го наругали.

- Вие как си обяснявате острата реакция?

- Явно е било, че Сталин се е опасявал от всякаква форма на самостоятелнст на страните от Съветския блок.

- Тази идея ли ускори смърт­та на Димитров?

- По-скоро се бяха натрупали много неприятности и конфликтни ситуации. Имаше остра и осъдителна реакция на Москва и за идеята на Димитров за народната демокрация като нов път към социализма - без диктатура на пролетариата при наличие на многопартиен режим. В определена форма тя присъства и в проектодокументите на Петия конгрес на БКП в края на 1948 г., месеци преди смъртта на Димитров.

Допускам също, че в Кремъл са очаквали по-ясна позиция на Димитров срещу Тито и срещу Югославия, която през 1948 г. се противопостави на диктата на Сталин. Югославия беше отлъчена от Източния блок. Бе създадена специална организация на компартиите от източноевропейските страни - Коминформбюро, чрез която да се налага политиката на Кремъл.

В спомените си се сещам за една неоповестена среща на Димитров с югославски ръководители. Тя е след създаването на Коминформбюро и отлъчването на Югославия. На път за Прага, където Димитров трябваше да подпише договор за сътрудничество, влакът мина през Югославия. На гарата в Белград машината спря и се качиха двама военни. Това го видях с очите си. По-късно разбрах кои са били те - Джилас и Симич. Според спомените на Джилас, имайки предвид конфликта със Сталин, Димитров им казал: „Дръжте се!"

- Вашата версия е, че Сталин няма пръст в смъртта на Димитров. Защо обаче толкова години вече и версията за насилствена смърт съпровожда биографията на Димитров?

- Защото версията е пикантна. Сталин не е имал нужда да прибегне до насилствени мерки спрямо Димитров, защото е знаел, че смъртта му е твърде близо. Здравето му беше силно разклатено.

- В книгата си говорите за репресиите по времето на Сталин. Възможно ли е било Димитров да предотврати част от тях? Особено тези на български граждани. Та той е бил в Москва шеф на Коминтерна?!

- Има богата документация по въпроса, запазени са негови молби до Сталин и до други съветски деятели, в които той се застъпва за много българи. Но не е било възможно да спаси всички. Дори зет му Вълко Червенков е бил обект на разработка и една вечер даже дошли да го арестуват. Той обаче успял да избяга по пижама, стигнал до Васил Коларов и успели да го отърват от ареста. Но по принцип мрежата на репресии е била непробиваема.

- Така нареченият македонски въпрос ли бе голямата грешка на Димитров и на Коминтерна?

- Да, политиката на БКП под ръководството на Димитров за насаждане на македонско етническо самосъзнание в Пиринския край след Втората световна война бе погрешна. Тя води начало още от решението на Коминтерна, провъзгласил през 20-те години „правото на македонската нация на самоопределение".

- Какво премълчаваше комунистическата власт от биографията на Димитров? Защо например пренебрегваше втората му съпруга Роза Юлиевна, вашата втора майка?

- Роза Флайшман е от еврейско и бюргерско семейство. Тушираха я заради този „дребнобуржоазен" произход, неподобаващ на съпругата на един пролетарски вожд.

- А какво трябва да се знае за нея?

- Съдбата й е драматична. Роза е родена във Виена, по-късно семейството й се премества в Босковице, Чехия. Баща й имал месарница, но се разболял и семейството обедняло. Роза се опитала да завърши медицина в Прага и Виена, но поради липса на пари не успяла. Изхранвала се е с надомна работа - шиене, ръкоделие. Запознава се с Димитров във Виена през 1926 г., когато той под името д-р Ян Шаафтсман наема квартира в същата къща, където живее и Роза.

Тя е майка на единственото родно дете на Димитров. Според силите си се опитваше да върши обществена дейност, но висше призвание и смисъл на живота за нея беше да обкръжи своя съпруг с грижи и внимание, да поддържа уют и спокойствие в дома. Димитров много я ценеше. След като е бил освободен след Лайпцигския процес, той я извикал в Москва, за да я вземе за съпруга. Знае се, че Димитров бил чаровен мъж, имало много жени, които са го харесвали. Но той избира именно нея.

- Впечатли ме, че в Москва редовно е слагала цветя на гроба на първата съпруга на Димитров Любица Ивошевич. Съвременните жени са по-ревниви.

- Да, на гроба на Любица Ивошевич ходехме заедно. Това се случваше винаги след като посещавахме гроба на Митя (б. р. - Димитър, роден на 7 април 1936 година, почива от дифтерит в навечерието на седмия си рожден ден), сина на Роза и Димитров.

- Справедлива ли е според вас историческата оценка за Димитров?

- Преди демокрацията той бе превърнат в икона, в обект на безкритична възхвала. След 10 ноември 1989 г. махалото отиде в другата крайност. Реалната оценка ще се разбере след две-три поколения.

- Спирате се на събития след 10 ноември 1989 г. и споменавате любопитния факт, че нощта преди 10 ноември организаторите на смяната са прекарали във военен обект. Не са ли били прекалени страховете им?

- Става дума за обект под контрола на военните. Да, от днешна гледна точка опасенията са били преувеличени. Но тогава и аз изпитах притеснения. Бях на работа в Прага и пристигнах в София привечер на 9 ноември. Опитах да се свържа с Андрей Луканов, който е мой близък приятел от студентските години. Никакъв отговор. Отидох у дома му. Никакъв отговор. Сега си давам сметка, че и моят страх е бил преувеличен. Въпреки че в обкръжението на Живков имаше хора, които не биха се отказали от твърди действия. Може би фактът, че военният министър Добри Джуров бе сред организаторите на промяната, е изиграл възпиращо значение. За щастие нито тогава, нито след това по време на прехода имаме организирано държавно насилие. Имаме обаче политическо убийство - това на Луканов.

- Политическо?

- Истината се разбра на процеса. Доказателствата за непосредствените извършители не са отхвърлени от съда. Но поради факта, че според защитата са били изтръгнати с насилие, не бе издадена осъдителна присъда. Но че причините са политически, няма съмнение. Трябва да си спомним момента, когато се случи убийството.

- Миришеше на газ?

- Не на газ, на власт миришеше. Луканов бе начело на опита да бъде отстранен Жан Виденов, за да се търси изход от кризата от друг екип и с друга политика.

- Вие сте приятел с Луканов от студентските години в Москва. Той първенец ли беше в университета?

- Той беше най-добрият в курса, не само сред българите. За шест години следване няма нито една четворка, а по тамошната система най-високата оценка е петица.

Пет години по време на следването с Андрей живеехме в една стая. В него намерих най-близък другар и съмишленик. Случи се така, че на смъртното легло Роза Юлиевна отправи към него молба като брат да ми бъде опора в живота и той докрай остана верен на този завет.