Жестовият език: „Мостът“ към знанието и пълноценното общуване

/КРОСС/ Според Таня Димитрова обществото ни става все по-толерантно и приемащо

Жестовият език е един от ключовите инструменти за интеграцията на хората с увреден слух и за пълноценното им участие в обществото. По повод Международния ден на жестовия език гост в студиото на "Обедния информационен блок" беше Таня Димитрова - дългогодишен преводач на жестов език, основател на образователния център за деца с увреден слух „Яника" и консултант към ВМА и екипа по кохлеарна имплантация.

По думите ѝ първите моменти след поставянето на диагнозата са особено трудни за семействата. „Тишината в началото, когато съобщим диагнозата, винаги е голям стрес за родителите. Точно тогава лекарите и специалистите, с които родителите ще се срещнат за нещо, което много рязко сменя посоката на живота им, имат съществена роля", обясни Димитрова.

Тя подчерта значението на ранното установяване на слуховата загуба. В България от години работи скринингова програма, чрез която слухът на новороденото се проверява още в първите дни след раждането. „В тридневния период след раждането се прави скрининг на слуха на детето. Оттам насетне родителят има отговорността в тримесечен срок да направи повторен преглед и проследяване, за да се установи нивото на слухова загуба", каза тя.

Според Димитрова след установяването на слуховата загуба пред семейството има няколко възможности. „Алтернативите са няколко - жестовият език е съпровождащ. Първата алтернатива след установяване на нивото на загуба на слуха е поставяне на слухови апарати или кохлеарен имплант. Добре е паузата на детето за невъзможност да изрази себе си да е възможно най-малка", посочи тя.

Образователният център „Яника" работи вече 17 години и има за цел да подпомага децата и техните родители още в началото на този процес. „Идеята на нашия център е да помогне още в самото начало. Да даде насока, ориентир и да работи с родителите", разказа Димитрова.

По думите ѝ отношението на обществото към хората с увреден слух също се променя. „Категорично разликата между времето, в което аз бях дете, и сега е огромна. Обществото ни става все по-толерантно. Похвалите са повече за децата, а забележките - за родителите", каза тя.

Димитрова отбеляза и развитието на кохлеарната имплантация у нас. „От повече от 25 години в България се случват кохлеарни имплантации, които не са евтини, но с тях започва процесът. Оттам насетне остава морето с възможности и е безкрайно трудно за семействата, които не са от големи градове", посочи тя.

Според нея осигуряването на жестов превод има значение не само за хората с увреден слух, но и за цялото общество. „Освен че помага на глухонемите, това да има жестов превод много възпитава обществото и все повече хора го приемат за нормално", каза Таня Димитрова.