Отбелязваме Димитровден

/КРОСС/ Българската православна църква почита паметта на св. великомъченик Димитрий. Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ. През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край.

Народният култ към св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на св. Георги.

В народния календар празникът на св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Св. Димитър язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки - „Дойде ли Димитър, идва и снегът". Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.

Според поверията в полунощ срещу празника на св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. На 26 октомври завършва традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Затова и празникът на св. Димитър се нарича още Разпус.

Датата 26 октомври е приета и за празник на Сливен, Видин и Айтос. Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички, ангажирани в сферата на строителството. Професионален празник и на ковачи те, техниците, инженери те и металурзите.

На Димитровден се е прието на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци. На масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

На този ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Даниела, Даниел, Диян/а, Диан/a.