Тревога за състоянието на дивечовите запаси прозвуча от националната среща на СЛРБ

/КРОСС/ На 15 март в гр. Хисаря, след двегодишно прекъсване заради пандемията от Covid-19, се състоя традиционната среща на ръководството на НЛРС-СЛРБ с председатели, ръководители и щатни ловни специалисти в сдруженията от системата на Съюза. Отделно съвещания проведоха ръководствата на Контролните съвети и счетоводителите.

Гости на форума бяха зам.-министърът на околната среда и водите Тома Белев, директорът на дирекция „Контрол по опазване на горските територии и ловно стопанство" в ИАГ Росен Райчев, зам.-изпълнителният директор Ангел Мавровски на БАБХ и началникът на отдел „Защита на животните Александра Митева към агенцията.

В продължение на повече от 5 часа участниците в срещата обсъждаха най-горещите теми и предизвикателства пред лова и ловното стопанство у нас.

Експертът към НЛРС-СЛРБ Стилиян Герасков изнесе обобщени данни за състоянието на популациите от основните видове дивеч в национален мащаб и планирането на дейностите по тяхното стопанисване в условията на епидемия от Африканска чума по свинете. Доклади за състоянието на дивечовите запаси на регионално ниво представиха ловният специалист на ЛРС-Монтана Александър Георгиев за Северозападна България, Павлина Иванова, специалист по лова от ЛРС-Благоевград, за Югозапада, председателят на ЛРС-Кърджали Васил Дончев за централна Южна България, Сашо Василков, специалист по лова от ЛРС-Троян, за централна Северна България и ловният специалист на ЛРС-Айтос Вергил Чакъров за Югоизточна България.

Председателят на Националната организация инж. Васил Василев обобщи по следния начин изнесената информация: „Има много неща, които ни притесняват. Защото с изключение на определени региони, където популациите от отделни видове дивеч са добри, като цяло възможностите за лов българските ловци намаляват. В момента трябва да коментираме как да реорганизираме своята дейност по стопанисването на дивеча в предоставените ловни райони, така че да компенсираме намаляването на популациите, и как да вървим към тяхното трайно възстановяване. Ако някой твърди, че евентуално ограничаване на броя на ловните излети нарушава правата му на ловец, то нима липсата на дивеч не ги ограничава? За съжаление е вярно и това, че ограничаването на ловните излети би поставило на изпитание финансовото оцеляване на повечето сдружения и техните ловностопански дейности. Трябва да потърсим и да намерим неотложните мерки и да ги наложим, за да се справим с предизвикателствата, които стоят пред нас и да увеличим популациите на всички видове дивеч. Тези решения в редица случаи могат да бъдат локални и взимани по места от самите сдружения, защото условията в страната са различни и често дадено решение не може да работи еднакво добре на национално ниво.

Актуална информация за „Националната програма за устойчиво развитие на дивечовите запаси в системата на HЛPC-СЛРБ, чрез разселване на дивеч" през 2022 г. изнесе експертът в Националната организация Ива Петрова. Тя обърна внимание на тревожния факт, че през последните години се оформя тенденция да намаляват заявките към стопанствата на Съюза за фермерно произведен дивеч за разселване. През 2019 г. те са били за 955 хил. лв., през 2020 г. - за 936 хил. лв., през 2021 г. - за 809 хил. лв., а през настоящата година до момента са за около 660 хил. лв. при необходими около 1 млн. лв., за да се запазят производствените мощности на стопанствата.

В тази връзка и в присъствието на представители на държавните институции редица ловни деятели от страната отново поставиха остро въпроса за необходимостта събраните средства от таксата за стопанисване на дивеча да не постъпват в държавния бюджет, а да се връщат в сдруженията и да се разходват за ловностопански дейности и закупуване на дивеч.

Бурни реакции и дискусии в залата предизвика представеният от ИАГ идеен проект за издаване на електронни разрешителни за лов посредством приложения към мобилните телефони. Росен Райчев увери, че системата ще бъде изградена в диалог с ловната общност, така че да гарантира правата на всеки ловец. Предвижда се възможност паралелно да продължат да се издават разрешителни и на хартиен носител. Системата е важна не на последно място и заради изисквания от нас стриктен отчет за отстрела на гургулицата, подчерта и инж. Васил Василев. Той апелира към сдруженията да формират екипи от доброволци за участие в мониторинга на този вид, което е условие на ЕК, за да бъде запазен ловът му макар и с плаващи квоти.