Възстановяване на дребния дивеч в земеделските земи на Европа бе тема на международна конференция у нас

/КРОСС/ На 26 април в София се проведе международна конференция на тема „Възстановяване на дребния дивеч в земеделските земи на Европа", която бе част от форума на членовете на Федерацията на европейските ловни асоциации (FACE), чийто домакин е НЛРС-СЛРБ по повод честването през 2023 г. на 125-годишнината на Националната организация.

На тази конференция присъстваха 53 участници, като сред тях бяха представители на научните и държавните институции у нас, ръководства на ловно-рибарски сдружения от страната, експерти от Международния съвет по лова и опазването на дивеча (CIC) и неправителствени организации.

Сред официалните гости бяха изпълнителният директор на ИАГ Стоян Тошев и Пламен Абровски, съветник на министъра на земеделието, които потвърдиха ангажимента на държавата за запазване биоразнообразието, обърнаха внимание на факта, че земеделието и опазването на природата не бива да бъдат в конфликт, както и че в новата Обща селскостопанска политика на ЕС се налагат все повече зелени практики, които спомагат не просто за изхранването на човечеството, но и за запазването на уникалното биоразнообразие на Европа.

Темата на конференцията за натиска, който оказва интензивното земеделие в Европа върху биоразнообразието на континента, предизвика огромен интерес, а в центъра на дискусиите бе новата Обща селскостопанска политика на ЕС. Тя ще бъде много по-гъвкава и ще дава повече възможности на национално ниво за опазване на биоразнообразието в земеделските земи. Почти 40% от средствата по ОСП са насочени към реализирането на зелени политики.

„Темата на днешната конференция е много важна за FACE - заяви Торбьорн Ларсон. - Това е прекрасна възможност да коментираме възможностите за възстановяването на дребния дивеч в земеделските земи. Да обменим информация, да говорим за европейското законодателство, но и по въпросите от национален интерес за държавите членки."

От българска страна със свои презентации участваха Стилиян Герасков, експерт на НЛРС-СЛРБ,на тема „Възстановяване на дребния дивеч: Българските предизвикателства и решения" и Волен Аркумарев от БДЗП на тема „Заплахи за хищните птици, дребните видове дивеч и техните местообитания в България".

Инж. Герасков направи кратка ретроспекция на развитието на селското стопанство у нас, което в наши дни заради окрупняването на земеделските площи вреди на биоразнообразието и местообитанията със засяването на огромни площи с монокултури, силната химизация, при която 78% от използваните препарати са на минерална основа, почвообработване чрез опожаряване на земите, модерната земеделска техника.

В българската презентация бе изтъкната ролята на ловците за обогатяване на природата с разселен дивеч, поддържането на дивечови ниви и подхранването през тежките зимни месеци, за мониторинга върху популацията на дивите животни, участието им в Среднозимното преброяване на водолюбивите птици и регулирането на хищниците, който също са лимитиращ фактор за дребния дивеч.

Председателят на НЛРС-СЛРБ инж. Василев бе категоричен, че не трябва се усложняват отношенията между ловци и земеделски производители, заедно с държавата те да бъдат стимулирани да опазват биоразнообразието чрез запазване на местообитанията.

Добър пример в това отношение бе презентацията на Ниилс Сондергард на тема „ Опитът на Дания във възстановяването на местообитанията за яребицата и дивия заек". Преди 15 години Ловната асоциация на Дания е създала нарочна програма за възстановяването на дребния дивеч в земеделските площи, в която са били обединени усилията на ловци и земеделци. Земеделските стопани са получили безплатни консултации как да подобряват местообитанията на дребния дивеч и качеството на почвите. И макар в началото да са били финансово стимулирани, след няколко години започнали доброволно да участват в програмата.

Давайки си сметка, че само Ловната асоциация на Дания има ресурса да създава подобни проекти, към него скоро се присъединяват и екологичните неправителствени организации в страната.

От Брюксел се включи Гайле Марион от генералната дирекция по аграрни политики към Европейската комисия, която в резюме изложи сложната материя, свързана с различни проекти, агроекологични мерки, екосхеми и възможности в новата ОСП за възстановяване на дребния дивеч. Тя отбеляза тревожните факти, че 80% от местообитанията на дребния дивеч са в лошо състояние, 50% от влажните зони са застрашени или изчезнали.

Една от деветте цели на новата ОСП е да се възстанови биоразнообразието в Европа, като инструменти за това са екосхемите, чрез които да се стимулират финансово земеделските стопани, както и да се инвестира в техни проекти за опазване на местообитанията. Важна роля има и информационната кампания сред земеделците, чрез която да бъдат убедени в ползата от тази важна за природата на континента цел.

В презентацията на д-р Франсис Брунер „Възстановяване на яребицата в земеделските земи на Европа: Решения от проект PARTRIDGE NSR Interreg", проект, който засега функционира най-вече в страните от Северозападна Европа, бе изтъкната ролята на ловците като пазители на дивата фауна. Но д-р Брунер изказа опасението си, че вече губят основния си съюзник при възстановяването на яребицата, тъй като все повече европейски ловци обръщат гръб на лова на дребен дивеч. Тези ловци намаляват, както намалява популацията на яребицата.

Той изтъкна, че опазването на местообитанията в земеделските площи е по-важна задача, отколкото редуцирането на хищниците или разселването на фермерно произведен дивеч.

Сотириос Бразиотис от Гръцката конфедерация на ловците представи проекта за„Опазване на местообитанията и устойчив лов на гургулици в Гърция". Той изтъкна важни консервативни практики, базирани на изготвен от държавата стратегически план за управлението на вида. Сред тях са изграждане на технически съоръжения по водоемите, чрез които се осигурява вода за дивеча, и засяване на подходящи земеделски култури за изхранването на гургулиците. Финансовият ресурс се осигурява от ловните организации в страната, дарения, европейско и държавно финансиране - общо около 3 млрд. евро.

Контролът се осъществява от горските институции.

Гръцката конфедерация на ловците е разработила със собствени средства електронна отчетна система, чрез която се следи в реално време отстрела на гургулици. Когато се достигне лимитът, се изпращат уведомления до всички нейни членове, че сезонът се прекратява.

Друга гледна точка към проблема с опазването на дребния дивеч даде Волен Аркумарев от БДЗП на тема „Заплахи за хищните птици, дребните видове дивеч и техните местообитания в България". Той представи дейността на организацията, както и най-значимите реализирани проекти за опазването на биоразнообразието в страната.

После насочи вниманието на аудиторията към проекта с европейско финансиране „Живот за сокола", където партньор е и Националното ловно-рибарско сдружение, с което заедно се борят срещу някои от основните заплахи за дребния дивеч.

Д-р Дейиед Скалан изнесе данни за състоянието на популациите на водоплаващите птици в Европа. Тенденцията към намаляване се дължи най-вече на промяната на местообитанията във влажните зони, намаляващата хранителна база в земеделските земи и измененията в климата, Отчетено бе, че при зимуващите водоплаващи птици в Северна и Западна Европа се наблюдава увеличение с около 56%.

В заключение главният секретар на Федерацията на европейските ловни асоциации подчерта, че организацията поддържа постоянни контакти с Европейската комисия по всички важни теми по Общата селскостопанска политика на ЕС и е готова да отстоява желанието на ловната общност за опазване на местообитанията и възстановяването на дребния дивеч в земеделските площи.

Източник: НЛРС-СЛРБ