Проф. Атанас Тасев: Проучванията на шистов газ няма да нанесат сериозни щети

Интервю на Деница Георгиева
Информационна агенция КРОСС

Каква е технологията за извличане на шистов газ?

Това е дълбочинно извличане. Чисто технологично се прави вертикален пробив, сондаж до достигането на слоя, в който се съдържа шистов газ. След това се прави хоризонтално пробиване, за да се увеличи площта на добива. Когато се получи достатъчно съществен хоризонт, под високо налягане, около 400 атмосфери, се вкарва вода с химикали. Ролята на химикалите е да подобри вискозитета на водата. Вътре има и финни частици пясък и с тази смес се нанася хидравличен удар. По този начин в хоризонталната част настъпва ефект на разпукване. Шистовият газ се намира в корозна маса, а не плътен материал, в която има малки образувания, които са пълни с газ. Въпросът е как тези количества газ да бъдат извлечени? Тръгва се по пътя на най-малкото съпротивление - това, което е над тях е остатък от материала и затова се процедира по обратния път за тази смес. На повърхността излизат мехурчета, които се улавят.

Рисковете на добива на шистов газ са свързани с това, че при вертикалния пробив сондата преминава през водоносни слоеве. Голяма част от използваните химикали са токсични и при не добри технологии е възможен пробив по водоносните слоеве. Съответно следва разпространение на химически активни вещества и отравяне на водата. Традиционно в Америка основният добив е концентриран в не гъсто населени региони. При допускането на отровата до водоносните слоеве, тя достига през системите за водоснабдяване и до консуматорите. Характерна демонстрация при подобен случай е когато собственикът на чешма я отваря, пали със запалка и газът се възпламенява. Все пак се твърди, че „Шеврон", която е водеща в това отношение използва модерни технологии, които практически изключват тези рискове.