И най-малкото добро дело ...

Станислав Стратиев

БЪЛГАРСКАТА УЧАСТ. Българска участ е да се родиш в България. При толкова други държави. Оттук нататък вече нищо не може да се направи. Миналото винаги ще е черно, настоящето — историческо, а бъдещето — светло. Мълчанието винаги ще е злато. Винаги залудо ще работиш, но никога няма залудо да стоиш. Винаги ще имаш широка славянска душа и тясна перспектива. Винаги ще се давиш накрай Дунава. Винаги ще си произлязъл от маймуна. Винаги съседът ти ще е добре, а ти ще си зле. Винаги Бог ще е високо, а Цар — далеко. Винаги теорията за нашия народ ще бъде оптимистична, а практиката — песимистична. Винаги българската мечта ще бъде „шведска маса“ със столове. Винаги ще обичаш наште планини зелени. Винаги ще ти бъде по-близък Далечният изток и по-далечен Близкият. Винаги министрите ще бъдат с портфейл. Винаги най-близките ти ще бъдат най-далече — в Канада. Винаги ще изнасяме мозъци, а ще внасяме месо. Винаги ще бъдем най-освободими. Дори да няма „Що е?“, винаги ще има почва у нас, Винаги народът няма да бъде прав. Винаги у нас Възраждането ще започва преди цяла Европа и ще свършва след Африка. Винаги петдесетте крака на българската стоножка ще вървят на една страна, а другите петдесет — на друга. Българската участ е да пием старото кафе на Европа, да караме старите им автомобили и да се вдъхновяваме от старите им идеи. Българската участ е нашият общ език да е английският. Българската участ е силата да прави съединението, а не съединението — силата. Българската участ е никога да не се пуснем от опашките, за които някога сме преплували Дунава. Българската участ е да избираме винаги най-лошия вариант. Българската участ е нито яйцето днес, нито кокошката утре. Българската участ и късметът са като две успоредни прави — пресичат се в безкрайността. Човек може да избегне късмета си, но участта си — никога.

19.05.2020 19:47:40