Бизнесът иска договори за ден в туризма

/КРОСС/Еднодневните трудови договори да бъдат разпространени в сезонни сектори като туризма и хранително-вкусовата индустрия. Това поискаха работодателски организации на заседание на тристранката. От миналото лято тази форма на наемане бе въведена в сектор "Растениевъдство" с цел да бъдат извадени на светло работниците по прибирането на реколтата и обработката на земята.

"За нискоквалифициран труд е много подходящо работодателите от туризма и хранителната индустрия също да могат да сключват еднодневни трудови договори", заяви Димитър Бранков, зам.-председател на БСК. Работодателите обаче настояват за опростяване на процедурата, защото в момента тя отнема много време и разходи на земеделските стопани, съобщи "Стандарт". От АИКБ предлагат да се намали и цената на еднодневните договори, която плащат работодателите. Всъщност това е изплащането на осигуровките за пенсия и болест върху дневната надница на всеки нает. Бизнесът предлага още да се увеличи максималният период за наемане на сезонни работници с еднодневни договори, който в момента е 90 работни дни в годината. "В туризма сезонната заетост през лятото е 4-5 месеца", посочи Димитър Бранков.

Близо 72 000 еднодневни трудови договори са сключили около 1000 земеделски стопани през 2015 г., отчете Главна инспекция по труда. Преобладават договорите за наемане на хора по прибирането на реколтата от грозде, малини и картофи. Според работодателите, наетите по този начин работници са много по-малко от очакваното - под 1% от традиционно заетите по прибирането на реколтата 800 000 сезонни работници. Синдикатите пък разкритикуваха еднодневните договори като "параван за прикриване на постоянни работни места". И поискаха истински анализ колко работници зад тези 72 000 еднодневни договора и колко средства от осигуровки и данъци са влезли в бюджета. Схемата влезе в сила в средата на летния сезон през 2015 г. и това е една от причините за по-ниската степен на използването й. Освен това голяма част от безработните не желаят да сключват договори от страх да не загубят социалните си помощи и обезщетения. Това е причината ГИТ да открие много фалшиви ЕГН-та във формулярите.